Което ни доведе и до най-съществената част от разговора. Градската стража не показвала никакъв напредък в разследването и тя искала да наеме мен.
Огледах се за моя съкилийник. Изглежда, спеше, но не ми се щеше да обсъждам важни въпроси пред него. Заместник-префектът Прасий беше достатъчно лукав, за да ми пробута „ухо“.
— Приемам работата, но не бих желал да обсъждаме подробностите тук. Първо трябва да ме измъкнеш от дранголника.
Тя извади от чантата си малка манерка и отпи. Погледнах я — хубава млада жена с гъсти черни, къдрави коси и поразителни зелени очи. Сигурно щях да си опитам късмета, ако не бях застаряващ, затлъстяващ и оплешивяващ досадник.
— Но ще мога ли да те измъкна?
— Разбира се. Достатъчно е кажеш на заместник-префекта, че си ме поканила да дойда в къщата. Нямат други обвинения срещу мен.
Всичко мина гладко. Заместник-префектът Прасий ме накара да чакам, докато се посъветва с Галвиний. И на двамата номерът хич не им се понрави, но щом Сулания твърдеше, че ме е поканила, нямаше накъде да мърдат. В края на краищата не бях извършил никакво престъпление. Накрая ме пуснаха на свобода, като повикаха тъмничния магьосник да прочете отключващото заклинание. Излязох под изгарящите лъчи на слънцето.
— Пие ми се бира.
Сулания призна, че се чувства по същия начин.
Отбихме се в една кръчма в покрайнините на Тамлин, доста луксозно заведение за моя скромен вкус, което за щастие се оказа пусто. Съдържателят ме изгледа подозрително, но неприязънта му се посмекчи от присъствието на аристократично изглеждащата дама до мен. Все пак остана изненадан от плебейския начин, по който чукнахме чаши в чест на предстоящото сътрудничество. Когато се освежихме, спрях една двуколка и двамата поехме на юг.
Малко след като излязохме на „Квинтесенция“, минахме покрай още димящите развалини на „Глиганска глава“. Развалини е силно казано за купчината пепелища. Подпалвачът си бе свършил добре работата, не че е трудно да подпалиш една барака, подлагана продължително време на изсушаващото въздействие на нетърпимата жега. Пожарът е постоянна заплаха в нашия град. Благодарение единствено на факта, че околното пространство бе разчистено за нови строежи, огънят не се бе разпространил. Наблизо забелязах Касакс, местният бос на Братството, и Икскар, старши по чин в Гилдията на кръчмарите. И двамата бяха мрачни. Ако се съдеше по вида им, едва ли обсъждаха подготовката на лятното празненство. Не бих искат да съм на мястото на подпалвача, когато го спипат.
Когато пристигнахме във „Възмездяващата секира“, Сулания бе почти заспала. С доста зор успях да я кача по стълбите. Щом влязохме, тя тупна на кушетката и захърка. Погледнах я ядосано. Би могла да остане будна поне докато ми плати хонорара.
В спалнята имах голяма кана с вода. Използвах я сутрин, за да си наплискам лицето, но сега се оказа празна. Освен това в леглото ми спеше някаква млада проститутка — сигурен бях, че е проститутка, защото носеше червена панделка. Никога не я бях виждал.
Излязох да повикам Макри. Когато надникна и видя спящата Сулания, тя се засмя и каза:
— Най-сетне си намери гадже, което да пие като теб.
— Много умно. Коя е онази в леглото ми, по дяволите?
— В твоето легло ли? А, да. Ами Куен. Тя е проститутка.
— Видях, че е проститутка. Това да не е някаква шега?
Макри пристъпи сконфузено от крак на крак.
— Не знаех, че ще се върнеш толкова скоро. Мислех, че ще те задържат в затвора и…
— Ама и ти си една самарянка, Макри! — избухнах гневно. — Друг на твое място би ми потърсил адвокат, а ти тъпчеш стаята ми с курви, защото съм щял да се задържа в затвора! Разкарай я!
— Не мога — прохленчи Макри и едва сега забелязах, че е изплашена. — Преследват я.
— Кой я преследва?
— Стражниците. И Братството. А също и Гилдията на кръчмарите.
В главата ми започна да се оформя ужасно подозрение.
— Да не искаш да кажеш, че тя е…
Макри кимна.
— Да, тя е подпалила „Глиганска глава“. Но не искала съдържателят да загине. Само му е давала урок.
— Е, със сигурност добре го е подредила. Хубаво, вече знам коя е. Но нямам представа какво търси тук.
— Дойде при мен и ми призна всичко. Беше страшно объркана. Познаваме се от срещите на нашата асоциация.
Погледнах я ужасено.
— Познавате се отпреди? И тя е дошла тук, в кръчмата? Просто влязла при теб веднага след като подпалила „Глиганска глава“? И ти я пусна в моята стая? Защо просто не сложи отвън табела: „ВНИМАНИЕ. ПОДПАЛВАЧКАТА НА «ГЛИГАНСКАТА ГЛАВА» Е ТУК!“ Да я махнеш на секундата!