— Но тук поне е в безопасност.
— Никъде няма да е в безопасност. Братството вижда и чува всичко. Един Господ знае колко души са я видели да влиза! Дори и никой да не я е видял, онези гангстери ще повикат магьосник. Десет към едно, че Касакс вече работи по въпроса.
Макри очевидно не си даваше сметка, че „Глиганска глава“ принадлежи на Братството. Едва сега започна да разбира колко сериозно е положението. Всъщност едва ли имаше някаква разлика дали по петите на нещастното момиче са градските стражници, или Гилдията на кръчмарите. Последните също имаха солидни връзки.
— Но как да й помогнем?
— Ти прави каквото искаш, Макри. Но аз няма да си мръдна пръста. Само я разкарай оттук. Бързо!
— Но съдържателят я е биел!
— Съчувствам й. Животът на танцьорките не е песен. А сега ти ли ще я изкараш навън, или да я изхвърля собственоръчно?
В този момент Гурд подаде глава през вратата.
— Траксас. Долу те търсят стражниците. Искаш ли да ги задържа?
Кимнах и той изчезна.
След минута по външната врата се посипаха удари.
— Траксас — чух глас, който най-малко ми се искаше да чуя. — Касакс е. Трябва да говоря с теб.
Втасах я. Долу ме чакаха стражниците, а местният бос на Братството чукаше на вратата. Хвърлих убийствен поглед на Макри. Тя повдигна рамене и извади от ботуша си дълъг нож.
— Да имаш секирка наблизо?
Едно и харесвам на Макри — че винаги е готова да се бие до смърт. Аз например бих предпочел известно настройване.
— Задръж го — казах й и взех да тършувам из стаята за „объркващото заклинание“, което ми бе дал Астрат Тройната луна.
Да се произнася за пръв път заклинание не е никак лесна работа. Необходимо е време, съсредоточаване и подготовка. Не разполагах с нито едно от трите. Чувах Гурд да боботи от долния етаж, а Макри държеше вратата и се преструваше, че не знае местния език. Извадих пергаментовия свитък, изтичах в стаята и прочетох с колкото се може по-напевен глас заклинанието над спящата Куен. Нищо не се случи, не долових дори обичайното застудяване на въздуха на мястото, където се използва магия, така че оставаше само да гадая дали се е получило нещо. Когато се върнах в приемната, ядосаният Касакс се опитваше да избута Макри и ругаеше.
Касакс, шефът на Братството в Дванайсет морета, бе нов на тази служба. Доскоро беше заместник на Юбакс, но го замени, когато преди няколко месеца Юбакс бе убит от хора на Приятелския кръг съперничеща на Братството организация, която държи северните райони на града. Касакс все още се утвърждаваше и беше особено жесток, когато му се противоречи.
— Коя е тази отрепка, дето даже не знае да говори? — попита ме той и забелязах, че по лицето на Макри премина сянка. Тя не е от онези, които търпят, когато ги наричат така.
— Ами… тъй де, неговата приятелка орката — обясни Карлокс. Карлокс е местният бияч на Братството, едър, ужасно глупав, агресивен и зъл. Касакс, който също не е ангел, огледа подозрително стаята.
Междувременно влезе и префектът Толий с шестима стражници. Очевидно се чудеше как да продължи мисията си. Като префект на Дванайсет морета той би трябвало да е господар на положението, но присъствието на Касакс го притесняваше. За разлика от него, Касакс не изглеждаше никак смутен. Беше опасен човек, едър, мускулест, вечно мрачен. Сигурно наближаваше четирийсетте, вързал беше косата си на плитка, носеше проста кафява туника, а на ушите му се поклащаха големи златни обеци. Сабята му бе прибрана в обикновена кожена ножница. Доста бързо се бе изкатерил в йерархията на Братството, което не е лесно, ако не си хитър и лукав.
— Търсим една жена, казва се Куен.
— Не съм чувал за такава. Макри, да познаваш някаква Куен?
Макри поклати глава. Видях, че е стиснала ножа и все още е бясна, задето Карлокс я нарече орк. Малко й трябваше, за да се нахвърли върху него, последствията от което щяха да са катастрофални. Вероятно така щеше да постъпи и когато откриеха Куен.
Касакс даде знак на хората си да претърсят стаите. Междувременно шефът на Братството поздрави без особени любезности префекта Толий и го попита какво го води тук.
— Ние също търсим жена на име Куен. По обвинения в палеж и убийство.
— Когато я спипаме, няма да остане кой знае какво за съдене — изсумтя Касакс.
— Коя е тази? — попита Толий и посочи проснатата на дивана Сулания.
— Една клиентка.
— Твоите клиентки тука ли спят?
— Само когато са изморени.
Главорезите от Братството влязоха в спалнята, следвани от двама стражници. Усетих, че сърцето ми тупти. Мислено проклех Макри, задето ме бе забъркала в тази история. Спипаха ли Куен в леглото ми, свършено бе с мен. Стражниците можеше и да ми простят, но Братството — никога. Дори да бях призовал краля на дуел, пак щях да съм в по-голяма безопасност. По тялото ми се стичаха реки от пот.