Изправих се и се доближих незабелязано. Все още стисках сабята и с Макри до мен можех да се сражавам с два пъти повече кръвожадни монаси, но нямах време за губене. Ето защо произнесох отчетливо приспиващото заклинание и петимата монаси тупнаха на земята.
Макри ме погледна ядосано — знаех, че не одобрява подобни неспортсменски методи за излизане от трудно положение — но преглътна протестите си. Изглежда, не й се беше случвало да и надвиват в бързина и все още бе озадачена от станалото.
Още по-объркан изглеждаше нашият кочияш. Седеше и се блещеше на капрата.
Помолих го да отмести зарзаватчийската каруца. Тъй като уличката беше тясна, се наложи да се прехвърли върху купчината зеленчуци и оттам да скочи на гърба на коня, след което го пришпори напред. През това време аз претърсих монасите. Джобовете им бяха празни и никой от тях не носеше торба. Само тези странни кинжали. Макри събра и петте за колекцията си.
Пътят отново бе чист. Оставаха само няколко минути преди монасите да се пробудят. Дори по-малко, ако бяха в добро физическо здраве, а случаят бе точно такъв. Поехме отново колкото се може по-бързо през гъстата тълпа.
Лицето на Макри бе пламнало от гняв.
— Обиди ми се, че ги приспах ли?
Тя поклати глава.
— Ядосвам се на себе си, задето ги подцених. Не мога да повярвам, че допуснах да ме съборят на земята.
Тя потъна в мрачно мълчание, което продължи през останалата част от пътя.
— Не се безпокой за това — рекох й. — Няма съмнение, че ще ги срещнеш отново. Ще имаш много възможности да си върнеш за ритника.
9.
Двамата с Небесната господарка Лизутария сме почти връстници, но тя е доста по-запазена от мен. Предполагам, че магьосничките притежават свои скрити методи да запазват отиващата си младост, но Лизутария едва ли щеше да ги сподели с мен. Имаше дълга руса, сплетена на плитки коса, която се спускаше свободно по гърба й, но беше прихваната отпред с помощта на сребърен обръч с перла на челото.
Жените от висшето общество в Тюрай прекарват немалко време в грижи за косите си. Макри с нейната буйна и неподдържана грива често е обект на презрителните им погледи. Нямаше съмнение обаче, че прическата на Лизутария е плод на изключителни усилия, пък и беше в тон с пъстроцветното й наметало от фин плат, какъвто не всички магьосници можеха да си позволят.
Последния път, когато бях тук, отвън бушуваше развилняла се тълпа, готова всеки миг да подпали къщата, а на пода лежаха ранени магьосници. Лизутария също бе просната сред тях, но не от рана, а след поредната свръхдоза тазис. Бях открил в кабинета й едно заклинание, подтикващо незрелия тазис да расте по-бързо, което, предполагам, можеше да обясни защо Лизутария прекарваше по-голямата част от свободното си време, захапала мундщука на любимото си наргиле.
Тазисът все още е незаконен в Тюрай. Допреди няколко години Градската стража преследваше упорито нарушителите, дори онези, които се криеха в домовете си и го употребяваха насаме. Любимото занимание на сенаторите бе да заклеймяват пристрастеността към тазиса и да разясняват от трибуната вредното му въздействие върху обществото. Но откакто градът бе залят от дуа, вече никой не му обръщаше внимание. Гражданството пушеше тазис като антидот на собствените си тревоги, но малцина бяха толкова ентусиазирани в употребата му, колкото Лизутария. Тя дори се беше прочула в някои среди с изобретяването на нов тип наргиле. Е, поне не беше пристрастена към дуа. Защото знаех, че други магьосници отдавна са преминати на новия и по-мощен наркотик.
Посрещнаха ни гостоприемно. Един слуга ни поведе по коридора към просторната, богато мебелирана стая с панорамен прозорец, зад конто се виждаше градина с шадраванче. В Тамлин всеки държи на градината си и градинарите печелят добре. Ако нямате градина, значи сте втора ръка. Друг прислужник ни донесе вино и каза, че Лизутария щяла да дойде след малко.
Докато я очаквахме, разгледах внимателно интериора. Ако се съдеше по подредбата, Лизутария бе извикала някой модерен дизайнер, вероятно от Атикал. Къщите на повечето магьосници са натъпкани с всякакви безвкусни боклуци, но Лизутария просто е жена от друг сой. Откакто златните мини започнаха да вкарват в града повече пари, животът на аристокрацията придоби повече стил. Навремето сенаторите печелеха уважение на бойното поле. Сега го търсеха в модните ателиета или поръчваха скъпи, претенциозни градини. Не го одобрявах, но аз съм си старомоден.