Не знаех как точно да изложа молбата си пред Лизутария. Не е никак лесно да накараш един магьосник да ти помогне с издирването на изчезнал човек, освен ако той самият не е заинтересуван от това. С изключение на недоучени чираци като мен и низвергнати от обществото нещастници като Астрат Тройната луна, нито един уважаващ себе си магьосник не би се захванал с детективска работа. Повечето от тях служат при краля и консула или споделят възгледите на висшата класа, че не е задължително да работиш, за да живееш. Следователската работа е за плебеи като стражниците. И като мен естествено. Подобно на останалата част от гражданството магьосниците ужасно се грижат за общественото си положение.
Краткото чакане се превърна в дълго. Търпението ми бързо започна да се изчерпва. Виното беше наистина чудесно, но нямах никакво време, за да му се наслаждавам. Макри продължаваше да мърмори за някакви шутове и ритници.
— Успокой се, Макри. Никой не е непобедим. Онези бяха петима, и то добре тренирани. Някои от тези монаси прекарват целия си живот в манастира и не се занимават с нищо друго освен с молитви и тренировки.
— Е, в такъв случай ще има за какво да се молят следващия път, когато ги срещна — заяви Макри, добави още няколко мрачни заплахи и млъкна.
Най-сетне се появи и Лизутария. Изражението й беше унесено. Прислужникът я отведе при креслото, като се стараеше да не си проличи, че почти я носи. Въздъхнах. Какво ги кара тези хора да се друсат до забрава?
— Да ви донеса ли нещо? — попита любезно слугата.
Забелязах, че чашата ми е празна.
— Още една бутилка вино, ако не възразявате.
Лизутария най-сетне успя да фокусира поглед, забеляза първо Макри и се усмихна лъчезарно.
— Здравей…?
— Макри.
— Здравей, Макри.
Тя се обърна към мен. Личеше, че не ме помни. Споменах й за бунта.
— Аз бях този, дето ти удари шамарите.
Май не биваше да го казвам.
— За да те свестя де. Да изгасиш пожара.
Тя ме разглеждаше с празен поглед.
— А след това задържах тълпата, дето искаше да ни избие. Е, Ханама от Гилдията на убийците също ни помагаше. По-късно преторът Цизерий нарече постъпката ми подвиг.
Лизутария продължаваше да ме зяпа с безразличие.
— Спомените ми от този ден са малко замъглени. Толкова много неща се случиха, бунтът, пожарите… аз просто…
Гласът й утихна и тя премести поглед към гоблените по стената. На шията си носеше сребърна огърлица, оркска изработка, и пръстите й си играеха с миниатюрните метални фигурки. Седяхме мълчаливо и очаквахме изхода от борбата на магьосницата с омаята на тазиса. Нищо чудно да се беше преместила в някое видение и сега духът и да се рееше из Южните острови и дори още по-надалеч. Нашите магьосници посещават Южните острови още като съвсем млади, за да се учат и усъвършенстват.
Аз самият също съм ходил на Южните острови, нещо, с което могат да се похвалят малцина тюрайски граждани. Там е много красиво. Няма престъпност. Виното им е чудесно, но бирата е дефицитна стока. Лизутария продължаваше да зяпа в гоблените и аз се почувствах малко обиден. В края на краищата съвсем наскоро бях спасил живота на тази жена. Не й се сърдех, че ме е забравила, но все пак идвах тук с молба за помощ. Тъкмо се готвех да отворя уста, когато Макри ме изпревари.
— Ще ни помогнеш ли да открием една жена? — попита тя.
Небесната господарка се откъсна от своите сънища наяве и я погледна малко изненадано.
— Да открия една жена ли?
На лицето й се изписа обида. Макри едва ли си даваше сметка колко нетактично е постъпила. Но после магьосницата повдигна рамене и се засмя.
— Както желаете. Кого трябва да потърсим?
Оставих на Макри да обяснява. Бях впечатлен от факта, че познанството им от Асоциацията е достатъчна причина да се прекрачват установени социални порядки. Някой ден щяха да си изпатят здраво с тези нововъведения от краля и църквата.
След като изслуша Макри, Лизутария се пресегна и дръпна един копринен шнур, за да повика слугата. Нареди му да донесе кюрая. Слугата излезе и след малко дойде със златна паничка върху сребърен поднос, на който имаше и малко златно шишенце. Постави една ниска масичка пред Лизутария и нагласи подноса отгоре така, че да й е удобно да го стигне.
Преди да изсипе кюраята в паничката, Лизутария отпи от чашата с вино и без повече подготовки размаха ръка над повърхността на течността. Само след няколко секунди там започна да се оформя изображение.
Можех само да завиждам на силата й. Като знам само колко време ми отнема докато достигна нужното душевно състояние, за да получа поне някаква смътна картина, не ми оставаше друго, освен да цъкам завистливо с език. Май наистина като млад трябваше да се уча по-упорито.