Последователите му стигнаха храсталака. Отдръпнах се в сянката. Без да бърза, Сарина изстреля последната стрела в най-близкия от нападателите, след което посрещна останалите с бойно умение, което не отстъпваше на тяхното. А аз мислех, че само се беше хвалила, когато разправяше, че била прекарала три години в упорни занимания в някакъв манастир. Срещу нея имаше трима противници. Още с първия удар тя отпрати единия назад, после се извъртя, за да не даде възможност на другите двама да я заобиколят.
Чу се пронизително изсвирване. Градската стража бе предупредена. Сигурно съседите се бяха оплакали от шумотевицата, която бяха вдигнати монасите. Чуха се викове и тропот и само след няколко секунди в градината нахлуха мъже, облечени в черните туники на Градската стража.
— Време е да се махаме.
Втурнахме се към задната стена; заедно с нас тичаха и монаси. Стори ми се, че забелязах още една фигура да се спотайва в мрака, но тя не беше облечена в расо. Беше ми позната, но в този момент не можех да си спомня кой е това. Когато прескочихме стената, вече бяхме съвсем сами.
— Ама че нощ!
— Страхотен тупаник.
Побързахме да се отдалечим от сцената. Познавах добре пътя и можех да се ориентирам в тъмнината. Прекосихме една тясна уличка между две къщи и излязохме на малко площадче. Чакаше ни доста ходене до дома. Нощем конският транспорт в Тюрай е забранен. Беше твърде горещо, за да вървим бързо, пък и не бях пийвал нищо от доста време.
— Научи ли достатъчно, за да отървеш Гросекс? — попита Макри.
— Не съм сигурен. Трябва да обмисля нещата. Но първо бих сръбнал една бира. Защо в този квартал нямат кръчми? Ще влезем в първата, която видим.
Минаваше полунощ. Нощният живот в тази част на града не беше особено кипящ, така че не намерихме отворена кръчма, докато не приближихме квартата на Нефритния храм — той дължи името си на един древен храм, облицован е плочи от нефрит, подарени ни преди триста години от елфите, след като сме им помогнали в една война с орките. Тогава Тюрай изпратил огромен флот, който с обединените усилия на останалите флотилии от Лигата на градовете-държави съкрушил Оркската армада в прочутата битка при Острова на мъртвия дракон. След това сражение орките за дълго време изгубили морското си надмощие. В онези времена тюрайският флот е бил доста силен, въпреки инак малките размери на нашата държавица. Но отдавна вече не е така. Тогава сме били един от най-важните членове на Лигата на градовете-държави. И сега теоретически се броим за такива, но всеки знае, че армията и флотът не са каквото бяха.
Нито пък Лигата има същата тежест. Целта й е да защитава по-малките градове-държави от агресията на големи и мощни съседи, като ньоджанците, ала през последните двайсет години е раздирана от неспирни дрязги. Дори се налага да държим постоянен военен контингент при сребърните мини на южната ни граница с Матеш, въпреки че матешите уж са ни съюзници. Започне ли война с тях, Лигата ще се разпадне и ньоджанците ще ни схрускат за закуска.
Най-после видяхме една отворена кръчма. Макри я погледна подозрително.
— Всичко ще бъде наред — опитах се да я успокоя.
На вратата ни спря едър тип, издокаран в лъскава зелена туника, каквито носеха от Гилдията на телохранителите. Изглежда, задачата му бе да държи отвън нежеланите субекти. Тук не беше като във „Възмездяващата секира“. Гурд пускаше куцо и сакато.
Вратата бе осветена от пламтяща факла. На трепкащата й светлина кожата на Макри изглеждаше по-червеникава от обичайното. Пазачът протегна охранената си лапа и ни прегради пътя.
— Никакви саби вътре — изръмжа той и погледна Макри. — За орки е забранено.
Без капчица колебание Макри подскочи във въздуха и стовари юмрук в лицето му. Здравенякът рухна на земята.
— Макри — въздъхнах, — не трябваше ли първо да поговорим с човека?
— Какво да говорим? Той ме обиди.
Права беше, но ужасно ми се пиеше бира.
— Ще намерим друга кръчма — Обеща ми Макри.
Пазачът лежеше в несвяст на входа. Бях изкушен да го прескоча и да гаврътна набързо една халба, но отказах. Ако мъжът се свестеше, докато сме вътре, щяхме да си имаме неприятности.
Продължихме в задушната нощ.
— Макри, наистина мисля, че трябва да се опиташ да поукротиш този твой нрав.
— Още утре започвам. Ама добре го фраснах, нали?
Изглеждаше поразвеселена и вече не приличаше на унила ньоджанска курва. Бас държа, че настроението й се подобри, след като повали онзи здравеняк. На някои хора им е нужно съвсем малко за пълното щастие.