— Търся една статуя — каза Сарина.
— Напоследък това е доста модерно.
— Е? Къде е тя?
— Нямам представа. Предполагам, че говориш за статуята, която е изчезнала при убийството на Дрантакс, нали? Никой не знае къде е.
— Аз пък смятам, че ти знаеш.
— Сбъркала си.
— Разбрах, че си бил нает да я откриеш.
— Сарина, учудваш ме. Защо мислиш, че ще обсъждам този въпрос с теб?
— Ако не ми отговориш, ще те убия.
— За Звездния храм ли я искаш?
— Позна.
Казах й, че Иксиал скоро ще умре.
— Мисля, че ще оживее. Но дори и да умре, аз ще помогна на последователите му.
Попитах я защо. Тя потвърди подозренията ми — изучавала бойни изкуства при него и му го дължала. Сарина да е лоялна към някого — не можех да го повярвам.
— Ти ли уби Дрантакс?
— Не съм дошла тук, за да ме разпитваш. Дойдох за статуята.
— Статуята тежи два тона. Как може да е у мен?
Гледах я внимателно, за да проверя дали знае за вълшебната кесия, но лицето й бе студено като оркско сърце.
— Ти ли уби баща ми? — намеси се Сулания.
— Кой пък е баща ти?
— Талий Зеленото око.
— Не. И не ме прекъсвай повече.
Сарина се обърна към мен.
— Искам тази статуя — инак си мъртъв.
— Е, благодаря за предупреждението. Обичам да си прекарвам времето в компанията на евтини убийци. Такива като теб, дето дебнат зад ъгъла с арбалет. Още сега щях да те предам на властите, ако имаше награда за главата ти. Затова се махай.
Сарина не показа никакви признаци на раздразнение от моите обиди, а просто си тръгна. Погледнах Сулания, която, изглежда, беше потресена от случката.
— Нищо чудно това да е жената, убила баща ти. Имай предвид, че няма да се замисли, ако трябва да убие и теб — предупредих я аз. — А сега си върви у дома в Тамлин.
— Не искам да се прибирам у дома.
— В такъв случай слез долу и се напий.
Тя, изглежда, не се нуждаеше от повече подканване, защото тръгна веднага. Извадих кесията от джоба и се загледах в нея. Вътре имаше голяма статуя, на която много хора искаха да сложат ръка. Интересът им към този къс метал бе направо необясним. Искам да кажа, какво толкова има в една статуя? Беше ми трудно да повярвам, че е така важна за религиозните церемонии в манастирите. Защо тогава налитаха толкова? Вярно, бронзът има известна стойност, но не чак такава, че заради него да се убиват хора. А след като го стопяха и транспортираха, нямаше да струва почти нищо.
След като премислих всичко това, ме обзеха сериозни подозрения относно злополучната статуя.
12.
— Какво ще направиш?
— Ще строша статуята. Донеси ми чука.
Макри ме изгледа обезпокоено.
— Зная, че напоследък не ти върви, но не бива да си го изкарваш на статуята. Не е ли по-добре да обсъдиш проблемите си с някого?
— Не си го изкарвам на статуята. Искам да видя какво има вътре.
— Че тя куха ли е?
— Обикновено са кухи. Но въпросът е друг. Ясно е, че е произведение на изкуството. Съгласен съм и че цял манастир с воини монаси се нуждае от своята статуя на свети Кватиний, инак техните събратя ще им се присмиват. Освен това съвсем скоро предстои тройната подредба на луните. Но защо точно тази статуя? Църквата на Правата вяра никога не е настоявала всички церемонии да се извършват пред строго определени статуи. Напротив — според каноните вярващите могат да използват за целта всички архаични олицетворения на своите светии. Нали знаеш колко добре се продават евтините дървени фигурки по време на лунното приближение. Пазарът буквално е залят с тях. Защо монасите настояват да блъскат чела в земята точно пред статуята, изработена от Дрантакс? В това няма никакъв смисъл. Що се отнася до Сарина Безпощадната, тя твърдеше, че търсела статуята, подтиквана от своята преданост към Иксиал. Ако й повярваме за това, трябва да вярваме за всичко. В тази жена има точно толкова преданост, колкото в змията бокана.
— Веднъж ми се наложи да се бия с голи ръце на арената с една змия бокана.
— Макри. Ще престанеш ли да се унасяш в спомени всеки път, когато стане въпрос за нещо сериозно?
— Извинявай.
Колкото повече мислех, толкова по-убеден бях, че статуята не е съвсем обикновена. Реших да проверя сам, въпреки че това означаваше да наруша закона. Ако последователите на Правата вяра узнаеха, че съм разбил с чук статуя на свети Кватиний, щяха да ме изправят пред Църковния трибунал и да ме тикнат в тъмницата за по-малко време, отколкото е необходимо на епископ Гзекий да гаврътне вечерната чаша с отбрано елфско винце.