В този момент от минаретата възвестиха сабав, вечерната молитва.
— Макри, видя ли какво направи! Ако не ме беше задържала с приказки за обеци, щяхме да се приберем у дома преди вечерната молитва и щях да си седя на кушетката с халба бира. А сега трябва да коленичим и да се молим.
Нямаше начин да се измъкнем. Където и да си, обадят ли се гласовете от минаретата, трябва да биеш чело в земята.
Повечето граждани, запознати добре с този факт, гледат да са вкъщи или някъде на скрито, за да избегнат досадната религиозна процедура. На загубеняци като нас не остава друго, освен да се проснат в прахта в компанията на уличните бездомници. Тъпо, особено когато до „Възмездяващата секира“ беше само една ръка разстояние, но нищо не можеше да се направи. Макри нямаше и капчица желание да участва в този маскарад, най-вече защото въобще не признава учението на Правата вяра, но под заплаха от арест не бяха позволени никакви изключения.
Замърморих, колкото да имитирам, че се моля. Слънцето все още печеше силно и земята под коленете ми бе нагорещена. Утешавах се с мисълта за бирата на Гурд, от която ме деляха само няколко минути. След известен период, който ми се стори цяла вечност, най-сетне бе обявен краят на молитвите. Точно в този момент ме споходи силното усещане, че нещо не е наред. Наблизо се спотайваше опасност. Бях готов да се надигна, но вместо това се приведох още повече, почти по очи. Разнесе се пронизително бръмчене на метална стрела и нещо ме опари по рамото. Докато падах, се блъснах в Макри и двамата се проснахме в прахта. Погледнах рамото си. Имаше кръв, но иначе беше само одраскано.
— Проклета да е тази Сарина! — изръмжах ядосано и измъкнах сабята.
Чак сега забелязах, че Макри не помръдва. Лежеше по лице на прашната улица. Преобърнах я внимателно. От гърдите й стърчеше къса стрела. Стрелите на Сарина са дълги около двайсетина сантиметра. Тази бе проникнала почти до края. От раната шуртеше кръв. Опипах с ръка шията й, но не долових никакъв пулс. Опрях лице до устните й — не усещах дишане. Смъртоносната стрела, насочена към мен, бе пробила гръдната й кост. Макри беше мъртва.
14.
За пръв път през живота си бях вцепенен от ужас. Не се огледах, за да проверя дали Сарина не е наблизо. Не ме интересуваше дали няма да се опита да простреля и мен. Просто стоях и гледах мъртвата Макри, просната насред улицата.
Около мен постепенно се оформи неголяма групичка. Без да обръщам внимание на никого, вдигнах Макри и я понесох към „Възмездяващата секира“.
— Извикайте стражниците — чух да казва някой зад мен.
Твърде късно беше дори за тях. Вече никой не можеше да помогне на Макри. Тялото й ми изглеждаше леко като перце. От гърдите й бликаше кръв и се стичаше по ръцете ми. Прекрачих прага на кръчмата. В късния следобед вътре бе пусто и тихо. Отидох при бара, където Гурд лъскаше посудата. Той ме погледна и зяпна. Стоях като глупак пред него и не знаех какво да правя. Не можех дори да говоря.
В този момент се появи Танроуз.
— Макри е мъртва — изхриптях аз.
Танроуз ме хвана за ръката и ме отведе в задната стаичка, където положих тялото на масата.
Потресен като мен, Гурд също не знаеше какво да каже. Танроуз ме попита какво е станало.
— Сарина я застреля.
Щях да убия Сарина. Но не можех да се отделя от тялото на Макри.
Танроуз се наведе над нея. Очите й бяха пълни със сълзи. След преминаването на първоначалния шок моите също се навлажниха. Призля ми. Гурд изпъшка отчаяно и се тръшна на един стол.
Погледнах Макри и промърморих:
— Не може да си иде просто така…
Макри внезапно се закашля и от устата й бликна кръв. Тя изстена слабо и отново се отпусна.
— Още е жива! — извика Танроуз.
Нямаше време за приказки. При второто закашляне на Макри вече бях извън кръчмата и се носех към Чиаракси, нашата лечителка. За щастие Чиаракси живееше съвсем наблизо. Беше опитна и изпълняваше задълженията си срещу минимално възнаграждение и безкрайна благодарност. Търчах като погнат от бесове, както не бях тичал от младите си години в армията. Нахлух в къщата на Чиаракси и профучах покрай помощничката й, която ме изгледа с увиснало чене.
Чиаракси бе във вътрешната стая, наведена над поредния пациент.
— Улучиха Макри в гърдите със стрела! Всеки миг може да умре!
Не зная защо, но очаквах някакви възражения и бях готов да вдигна Чиаракси и да я отнеса във „Възмездяващата секира“. За нейна чест тя само кимна, каза на пациента, че ще го приеме на другия ден, сграбчи чантата си и изскочи след мен на улицата. Изтичахме до кръчмата.
Макри не показваше никакви признаци на живот. Беше бледа като платно.