Кипях от гняв, защото улицата бе пълна с народ и трябваше да се придвижваме бавно. Почти не разговаряхме, защото си давахме сметка, че всеки момент Макри може да умре.
Когато стигнахме улица „Транквилити“ и свихме по нея, изведнъж ни споходи неочакван късмет. Срещу нас по тротоара вървеше префектът Толий, придружаван от самия Иксиал Всевиждащия. Двамата бяха сами, без телохранители, и останаха като вцепенени, когато спряхме двуколката и скочихме пред тях. Не всеки ден пред префекта се изправят частен детектив, варварин с голяма секира и магьосник, при това с решителни изрази и гневни пламъчета в очите. Толий настоя да му кажем какво искаме.
— Целебния камък — рекох. — И то веднага.
— За какво говориш? — попита Толий.
Пренебрегнах го и се обърнах към Иксиал.
— Давай целебния камък.
Гурд се промъкна до него и вдигна заплашително брадвата. Иксиал зае отбранителна поза. Спомних си репутацията му на отличен боец. Нямахме време да си мерим силите.
— Убий и двамата с всепоразяващото заклинание — казах на Астрат Тройната луна.
Астрат вдигна ръка.
— Дай му проклетия камък — извика уплашено префектът Толий и се хвана за сърцето.
— Той не носи никакво всепоразяващо заклинание — възрази спокойно Иксиал, доказвайки, че наистина е способен на много неща, и пристъпи към Астрат. В мига, когато минаваше край мен, замахнах рязко и го халосах по тила. Иксиал се просна в безсъзнание на земята.
— Нищо не сте видели — казах, докато тършувах из дрехите на монаха, а Гурд държеше острието на секирата си до шията на префекта.
— Давате ли си сметка, че за това ще ви пратя на робските галери? — попита Толий, завладян от безсилен гняв.
Скоро открих камъка. Малък, черен, с форма на кръст.
— Ще се видим на борда — подметнах му небрежно. — Изпречиш ли ми се на пътя, ще издам, че си замесен в аферата с откраднатото злато.
Очите на Толий се разшириха и той изведнъж осъзна, че няма какво да каже. Бях изстрелял на сляпо последното предположение, а ето, че се оказах прав. Всъщност имаше нещо подозрително в бързината, с която искаше да джироса вината за убийството на скулптора на Гросекс и да приключи случая. Мисля, че това обясняваше и някои други въпросителни, ала сега нямах време да разсъждавам.
Скочихме обратно в двуколката. Гурд сграбчи юздите и пришпори конете. Подадох камъка на Астрат и той го разгледа внимателно, докато хвърчахме с главоломна бързина по „Квинтесенция“. Зад нас оставаше грамаден прашен облак, от който долитаха яростните крясъци на гневните минувачи.
— Разбра ли как работи? — попитах Астрат. „Възмездяващата секира“ бе съвсем близо.
— Никога не съм виждал нещо подобно. Значи делфините казват, че е паднал от небето? — Той го завъртя, разглеждайки го от всички страни. — Честно казано, нямам представа как да си служа с него. Обаче долавям вътре стаена сила.
Когато стигнахме кръчмата, навън вече бе непрогледна нощ. Предполагах, че сме отсъствали не повече от час. Пратих една бърза молитва, докато тичах заедно с останалите към стаята, където бе Макри. Около нея се бяха събрали Чиаракси, Танроуз, Глухарче, Сулания, Палакс и Кейби. Липсваше само Куен. Всички бяха унили.
— Открих камъка!
Очаквах да чуя въздишки на облекчение. Никой не ме погледна обнадеждено.
— Закъсняхте — рече Танроуз. — Макри е мъртва.
— Не, не е — възразих аз. — Само така изглежда.
Видът й наистина бе страшен.
— Тя има силен организъм — продължих. — От елфическата кръв. И оркската… и човешката…
Чиаракси поклати глава.
Астрат положи длан върху челото на Макри, след това извади камъка на живота и го допря до кожата й.
— Опитай с камъка на делфините! — изкрещях аз.
Той го постави първо на челото, а сетне и върху раната. Опря го над пъпа, в мястото, където се концентрира енергията на организма. Нищо не се случи, освен че Кейби нададе уплашен писък и се строполи на пода.
Астрат се огледа безпомощно. Дръпнах камъка и опитах на свой ред. Никакъв успех, освен че когато докоснах камъка, почувствах с пръстите си топлина.
— Нищо не става. Това е боклук.
Астрат, който се владееше по-добре от мен, взе отново камъка. Забеляза, че раната на Глухарче все още кърви, наведе се и допря камъка до нея. Пред смаяните ни погледи раната започна бързо да се затваря. Само след секунди кръвта спря и кожата се възстанови напълно.