Вулканът изригна отново.
— Измъкни ни оттук! — развика се Толий.
— Защо да го правя? Върнем ли се в кръчмата, ще наредиш да ни избият.
Обърнах се към Касакс.
— Не виждам смисъл да ви връщам в Дванайсет морета, ако пак ще ми търсите сметка.
Касакс повдигна с безразличие рамене.
— Може и да си прав, Траксас. Лично аз не ти се сърдя за нищо. Искаме само златото, тъй че ако ни измъкнеш, обещавам да те оставя на мира.
Реките от разтопена лава течаха към нас. Над главите ни свистяха нажежени камъни. Всеки миг щеше да последва ужасяваща експлозия и от видния частен детектив Траксас нямаше да остане и прашинка.
Махнах на Толий.
— Какво ще кажеш, префекта? Ако ви върна във „Възмездяващата секира“, обещаваш ли да си вървиш по живо по здраво?
Толий не беше хладнокръвен като Касакс.
— Да — изпищя той. — Махни ни оттук!
— А що се отнася до вас, Иксиал и Тресий, искам да се закълнете в името на свети Кватиний, че няма да ни сторите зло, когато се върнем.
Двамата кимнаха. Ако се съдеше по изражението на капитан Рали, той не бе склонен да се довери на подобни прибързани обещания. Аз също, но нямаше на какво повече да се надяваме. Вулканът не показваше никакви признаци за утихване, а тук смъртта те застига по същия начин, както и във външния свят. Щом щяхме да се измъкваме от вълшебното пространство, трябваше да взема със себе си всички, макар че бях изкушен да оставя някои субекти завинаги.
Обърнах се към Макри.
— Къде е Ханама?
Тя не знаеше. Убийцата се беше измъкнала незабелязано. Разнесе се оглушителна експлозия, върхът на вулкана изригна и над нас префучаха камъни с размери на къщи. От небето се посипа дъжд от пепел. Ставаше все по-трудно да се диша.
— Спасявай ни! — чух хор от изплашени гласове.
— Добре. Чакайте само да хапна един сандвич.
Порових в торбата и извадих един от сандвичите, които Танроуз ми бе приготвила сутринта. Изглеждаше доста малък за подкрепа след толкова много търчане и бъхтане, но щеше да свърши работа за един прегладнял частен детектив.
Всички се опулиха.
— Траксас, сега не е време да мислиш за ядене! — извика капитан Рали и подскочи уплашено, защото разтопената лава го опари по пръстите.
— Той ни се подиграва! — озъби се Толий. — Ще го убия!
Без да губя самообладание, аз повдигнах горното хлебче на сандвича и под него се показа прекрасно изпечената от Танроуз пържола. Изстъргах няколко зрънца сол от коричката й. Вулканът изригна повторно, през ръба му преля двуметрова вълна лава и се понесе към нас. Младите монаси нададоха ужасени възгласи, паднаха на колене и почнаха да се молят.
Пуснах зрънцата сол на земята. Последва още по-силен грохот и целият свят се заклати, сякаш сполетян от невиждано земетресение. Изведнъж земетресението спря, въздухът засия и после вълшебното пространство започна да се топи пред очите ни. Стреснати и оглушени, ние се озовахме отново във „Възмездяващата секира“. Вулкана го нямаше. Нито нахалните прасета. Гурд ме погледна учудено.
— Но как…
— Сол. Абсолютна анатема за вълшебния свят. Тя го унищожава. Дребна хитрина, която научих по време на странстванията си. Унищожихме и вълшебната кесия. Само ние и статуята сме оцелели. Всички ли са живи?
Монасите започнаха да се надигат от земята, потресени от преживяното, но и доволни, че са отървали кожата. Префектът Толий бе първият, който се овладя. Той погледна дали съюзникът му Касакс е наблизо, провери какво е положението с хората му, обърна се и ме посочи.
— Убийте този човек.
Беше ми омръзнало да го слушам.
Монасите го погледнаха стъписано. Не знаеха какво да правят. В този момент, докато Макри, Гурд, Рали и аз се хващахме за оръжията, споходени от досадната мисъл, че вероятно има и по-приятни начини да си изкарваш прехраната, почти всички присъстващи в кръчмата се строполиха едновременно на земята.
Двамата с Макри се втренчихме тъпо в похъркващите тела на гангстерите, в които допреди миг виждахме само свои неизбежни палачи. Единственият освен нас, който се държеше на крака, бе Касакс.
— Какво стана?
— Още ли сме във вълшебното пространство? — попита Макри.
— Не, нали се върнахте във „Възмездяващата секира“ — каза Астрат Тройната луна от горната площадка. Забелязах, че си е налял голяма халба бира. — Добра работа, Траксас. Поразтревожих се малко, когато изчезнахте в кесията. Трябва да знаете, че вълшебното пространство не е място за разходки. Все се надявах да намерите обратния път. Сол?