— По дяволите — бе краткият, но достатъчно съдържателен коментар на моята противничка. Не я бива да губи, но и аз съм същият. За щастие този път спечелих.
— Следващия път ще ти видя сметката — закани се Макри.
— Няма начин. Винаги държа в запас няколко колесници.
Макри изсумтя недоволно, допи на един дъх бирата си и си тръгна. Проснах се в леглото, духнах свещта и се помъчих да заспя. Но така и не успях, защото едва се бях унесъл, когато Ханама, най-страшната в Гилдията на убийците, ме погъделичка с ножа си по шията. Неприятен начин да се пробуди човек след тежък ден.
8.
Трепкащата светлина на свещта едва озаряваше стените на стаята — толкова, колкото да различа лъщенето на опряното в гърлото ми острие и зловещата фигура на надвесената над мен убийца. Бях прикован към леглото, неспособен да помръдна. Отвратителен начин да се събудиш. И друг път бях срещал Ханама. В тяхната гилдия се подвизава под номер три, което значи, че хич не си поплюва. И въпреки това чувствам слаба надежда, защото все още не ми е светила маслото. Изглежда, щеше да има някаква прелюдия — известно е, че убийците не са от онези, които преборват колебанията си преди да скъсят дните на жертвата.
— Къде е той? — чух шепнещия й глас.
— Кой? — изхриптях мъчително.
— Червеният елфически воал — отвърна Ханама и ме хвърли в още по-голямо объркване.
— За какво говориш?
Тя притисна ножа към шията ми.
— Дай ми го, или ще умреш. — Очите й бяха студени като сърцето на орк.
Вратата към съседната стая се отвори рязко и на прага застана Макри — със сабя в ръка.
— Пусни го — каза тя.
Ханама се изсмя — тих, лишен от хумор смях на професионален убиец.
— Хубава препаска — подметна тя подигравателно и с почти неуловимо движение измъкна от пояса си къса извита сабя. Приклекна чевръсто — имаше дребна гъвкава фигура, скрита под голямото тъмно наметало, заради което приличаше на дете. Питах се дали Макри си дава сметка за смъртната опасност. Незабелязано се подготвих да й се притека на помощ, но внезапно външната врата се отвори с трясък. В стаята нахлуха непознати мъже, а Макри и Ханама се извърнаха, за да ги посрещнат. Скочих от леглото и пипнешком открих сабята си. Нямаше време за размисъл, нито достатъчно място за маневри, тъй като миниатюрната армия от главорези заплашваше да ни смачка с численото си превъзходство. Един едър потен мъжага замахна към мен с ятаган. Приведох се под удара и забих острието в гърдите му. Следващият нападател се опита да ми отсече главата с брадва. Отскочих назад, ритнах го в коляното и го прободох в шията. Бива ме в тези неща — също като Макри и Ханама. Успяхме да избутаме нашествениците обратно до вратата — първа навън ги подгони с яростни крясъци Макри, а ние с Ханама я следвахме по петите.
Предната стая е по-голяма, което не беше в наша полза. През външната врата нахлуха подкрепления и ни обкръжиха. Успях да зърна как Макри повали двама мъже с един удар и сетне скочи ловко, за да избегне ниско посичане към краката си. Парирах поредния удар, но преди да промуша, на свой ред почувствах странно замъгляване на сетивата. Веднага разбрах, че става дума за магия, много силна и от близко разстояние. Мярнах край вратата зловеща, увита с наметало фигура с вдигната десница и в същия миг тъмнината се разцепи от ослепително сияние, което ме отметна назад — заедно с Макри и Ханама. Тримата останахме да лежим задъхани и окървавени. Не зная каква беше тази магия, освен че се оказа невероятно ефикасна.
— Довършете ги — произнесе влезлият в стаята магьосник.
Изведнъж на стълбите се показа Гурд — беше разгневен от шумотевицата и размахваше заплашително секира. Първите две жертви бяха покосени преди да успеят да изпищят. Надигнах се и се подпрях на стената, загледан в мелето от ръце и остриета, заобиколило сражаващия се Гурд. Кратката пауза бе достатъчна за възстановяването на Макри и Ханама. Убийцата замахна рязко с ръка и кинжалът, който метна, повали един от нападателите. Макри скочи и взе да си пробива път със сабята към Гурд. Аз също се надигнах и взех да ръмжа яростно. Този път нападателите трепнаха — виждах как се оглеждат боязливо към вратата. Още един напън и щяхме да ги прогоним. Отново долових онова замъгляване на сетивата и разбрах, че магьосникът ще ни удари повторно. Проклети да са всички заклинатели!
Но действията му бяха прекъснати от пронизително изсвирване на улицата. Градската стража бе пристигнала. Настъпи объркване, после нападателите побягнаха. Дори не си направих труда да ги преследвам. И без това едва се държах на краката си. Битката и ударите на заклинателя бяха достатъчни да изчерпят и последните ми резерви от енергия. На всичко отгоре имах и махмурлук.