Въпреки оживената търговия Гурд изглеждаше тъжен като ньоджанска уличница и не ми обърна внимание, когато го тупнах приятелски по гърба и го попитах жизнерадостно помни ли времето, когато се изправихме срещу четиринайсет полуорки в Симланската пустиня и макар да бяхме въоръжени само с кинжали, пак ги надвихме. Той ме погледна мрачно, а сетне ме помоли да му се обадя на заранта.
Кимнах, но не бях особено зарадван от предложението. Вероятно щеше да стане дума за готвачката Танроуз, в която Гурд бе влюбен. Като стар ерген, прекарал по-голямата част от живота си в скитосвания, Гурд намираше този факт за доста смущаващ. Все още не можеше да реши как да постъпи. Беше го страх, че ако й предложи ръката и сърцето си, впоследствие може да се окаже, че любовта му не е била нищо повече от сляпо увлечение. Напоследък често искаше съвета ми по този проблем, макар, както вече споменах, да не разполагам с голям опит в сърдечните въпроси. Е, поне се опитвах да го успокоя, доколкото мога. Инак току-виж си спомнил, че пак закъснявам с наема.
Хората се смееха, танцуваха, играеха на комар и обсъждаха днешната случка. Озарени от трепкащите светлини на фенерите, Палакс и Кейби бяха подхванали някаква секваща дъха мелодия, която караше краката сами да затропат по дъсчения под. Треснах с ръка по тезгяха и викнах с пресъхнало гърло за още бира. Чувствах се напълно в настроението на „Възмездяващата секира“ и бях много по-доволен, че съм сред хорицата от Дванайсет морета, вместо сред префърцунените тъпаци от двореца.
В края на краищата се надрънках до козирката, в което нямаше нищо лошо, само дето докато Макри и Гурд ме мъкнеха нагоре по стълбите, отнякъде се появи преторът Цизерий. Той е най-прочутият тюрайски адвокат и човек с голямо влияние в града. Преторът ни спря, след това ми съобщи, че трябва веднага да се явя в двореца за среща с принцеса Ду Аканска.
Беше ми необходимо известно време, за да осъзная какво казва, и още толкова в опити да убедя претора, че от тази работа няма да излезе нищо. Че наистина също съм чувал разни приказки за жена му, но не работя по бракоразводни дела.
— Не става въпрос за жена ми — ядоса се Цизерий, а той не беше от хората, с които можеш да се майтапиш. Петдесетгодишен, слаб, побелял и неподкупен. Поканих го да изпеем заедно една мръсна варварска песничка, но той отказа.
— Преторе, защо не оправите нещата в тоя град? — попитах внезапно, решил да премина в атака. — Всичко е тръгнало наопаки, а правителството се държи като евнух в публичен дом.
Лицето на претора пребледня. Гурд и Макри ме пуснаха отвратено на пода. Двама от слугите на адвоката ме вдигнаха на ръце, смъкнаха ме безкомпромисно надолу по стълбите и ме натикаха в неговата карета. Бях завладян от неистовото желание да се забавлявам и започнах да пея с цяло гърло разни пиянски песнички, които отекваха из пустите среднощни улици на Пашиш. Цизерий ме гледаше със съжаление. Не го поканих да се присъедини към мен.
— Няма смисъл да ме гледате така — рекох му. — Ако принцесата е отсякла главата на дракончето, грешката е нейна, а не моя. Много лоша постъпка. Горкото драконче.
После съм заспал, но имам смътни спомени, че ме носеха някъде из двореца. Слугите ме проклинаха, задето съм бил дебел и тежък, а аз отвръщах с ругатни. Сигурно не бях първият пияница, когото мъкнеха из двореца, но навярно бях сред най-тежките. Домъкнаха ме в някакво помещение, което така и не можах да позная, и взеха да ме наливат с дейт. Дейтът е гореща билка, от която се изтрезнява. Ненавиждам я.
— Дай една биричка — молех се.
— Оправете го — чух гласа на Цизерий. — Аз ще доведа принцесата. Да пукна, ако знам защо иска да се срещне с него.
Изпих още малко дейт, от който взех да изтрезнявам, и чак тогава започнах да се чудя къде се намирам.
— Това е приемната на принцесата — обясни ми един от слугите.
— Аха — изсумтях. — Аз пък смятах, че е градският изтрезвител. — Междувременно ме споходи меланхолия, та облегнах глава на рамото на слугата и му се оплаках: — Знаеш ли, братче, мене никой не ме обича.
Върна се Цизерий, придружен от принцеса Ду Аканска. Поздравих ги радушно, а принцесата ми благодари, че съм откликнал на молбата й. Не каза нищо за състоянието ми, но това се дължеше само на доброто й възпитание.
— Аз съм в голяма беда.
— Бас държа, че е така.
— Нуждая се от помощта ти.
— Жалко — отвърнах й поклатих глава. — Нямам навика да помагам на клиенти, които ме лъжат.
— Как смееш да говориш на принцесата по този начин! — нахока ме Цизерий и аз го изгледах кръвнишки. Тъкмо се готвех да му отвърна подобаващо, когато принцесата ни спря, даде знак на всички да излязат и се настани в едно кресло до мен.