Във „Възмездяващата секира“ заварих Гурд да срича днешното издание на „Прославена и достоверна хроника“.
— Гадни оръжия… — изръмжа той.
— Кои?
— Арбалетите, казвам. Вчера в Кушни убили шефа на Братството. Застреляли го в гърлото с арбалет.
Дръпнах вестника и светкавично прочетох статията. За два дни това бе втората важна клечка от Братството, която се преселваше в отвъдния свят не по свое желание. Изглежда, Приятелският кръг вземаше надмощие в борбата за територия. Дали пък тайнственият стрелец с арбалет не бе техен човек? Да се стреля с подобно оръжие е истинско изкуство. Необходима е сериозна и продължителна подготовка преди да се научиш да улучваш жертвите в гърлото отдалеко.
По-късно, когато разказах всичко на Макри, тя ме попита защо им е на главорезите от Приятелския кръг да стрелят по мен. Не можех да измисля никакво обяснение. Освен това на всички бе известно, че не съм в добри отношения с Братството. Ако Приятелският кръг искаше да сложи ръка на Воала и смяташе, че е у мен, едва ли щеше да постигне нещо, като ме убие. Или пък ме бяха взели само за учебна цел?
В стаята цареше известен ред. Време беше да се захвана с магьосничество.
20.
Облещих се разгневено в чинийката с кюрая. Виждах миниатюрно изображение на Приказното езеро. В началото си помислих, че някой се подиграва с мен. Да прекарам цял час в транс и подготовка за сеанса само за да получа изображение на мястото, където бившата ми ясена се забавлява с начеващ магьосник! Мислех, че всичко това е минало, но изглежда, подсъзнанието ми още не беше приключило с вълненията около тази история. За съжаление онова, което ни тежи на душата, нерядко може да окаже въздействие върху крайния резултат. Чираците магьосници най-често извикват образите на любимите си актриси. Както и по-старите магьосници, впрочем.
Това бяха последните ми запаси от кюрая. Тъкмо бях готов да се откажа, когато романтичният изглед на зелени поляни и цъфнали цветя бе заменен от мрак, от който бавно изплува злобно лице. Опитах се да прекъсна връзката, но вече беше късно и се оказах пленен, или може би не ми достигаха сили, за да се освободя.
— Лоша грешка, Траксас — изръмжа зловещото изображение. — Не биваше да се забъркваш с мен.
— И кой си ти, мътните те взели?
— Аз съм Хорм Мъртвешки.
Полазиха ме тръпки. Бях скован от страх, но стоически се опитвах да го скрия.
— Ами, добра среща, Хорм. Само че имам друга работа и сега трябва да…
Хорм промърмори някакво зловещо заклинание и стаята сякаш изригна. Бях заслепен от пронизваща светлина и отлетях към стената. Масичката се прекатури и ме удари в гърдите, а по лицето ми се посипаха ситни парченца натрошено стъкло. Чула грохота, Макри дотича и ме откри да лежа безпомощно на пода. Избута масичката встрани и ми помогна да се изправя.
— Какво стана?
Трябваше ми известно време, за да си поема дъх.
— Получих съобщение… — успях да отвърна. — От Хорм Мъртвешки.
Макри измъкна сабята и се огледа.
— Не е тука. В чинийката. Прати ми заклинание.
— И ти ли го можеш това?
— Не — отвърнах честно. — Не съм чак толкоз учен. Хорм е израснал на запад, където знаят много повече номера.
Изведнъж Макри се разсмя.
— Кое е смешното?
— Целият си оцапан.
— Макри, току-що преживях нападение от най-опасния магьосник на света. Не виждам нищо смешно в това.
Но думите ми само я разсмяха повече.
— Не биваше да залагаш щастливия си амулет. И защо Хорм се опитва да те убие?
Виж, това и аз не знаех. Май пак бях пропуснал нещо важно. Но ако Хорм бе този, дето ми изтърбушваше стаята, значи интересите ни се преплитаха някъде.
Дори Макри бе слушала истории за ужасяващата мощ на Хорм Мъртвешки.
— Не те ли чух веднъж да се кълнеш, че никога не би се изправил срещу него?
Повдигнах рамене и се престорих, че не ми пука. Тя ми изнесе кратка лекция за това докъде може да ме доведе подобна глупост.
— Вече дори не знаеш защо се опитват да те убият!
— Нали ти казах, че ми трябват пари.
— Не трябваше да задлъжняваш към Братството.
— Мислиш, че не го зная ли? Не можеш ли да свършиш някоя полезна работа вместо да ми изнасяш нравоучителни беседи?
Истината е, че мразя да си имам работа с могъщи магьосници. Май трябваше да си гледам бракоразводните случаи.
Когато видя стаята, Гурд изпадна в бяс. Нов рекорд — съсипана три пъти за три дни. Заяви ми, че ще си намери друг наемател, който да се грижи повече за мебелите, и за да го успокоя, се помъчих да насоча разговора към Танроуз и кипящата му страст към нея. Бедата беше, че нямах никакво време за губене.