Едва по-късно разказах на Макри за разговора с Церий и опита за покушение с арбалет.
— Използвах последните си запаси от кюрая, за да надникна в миналото, и всичко, което получих, бе гледка от Приказното езеро.
— И как изглежда?
— Като локва черно мастило.
— Не кюраята бе, идиот. Приказното езеро.
— О, аха. Много идилична картина, особено за измъчената ми душа. Навсякъде се носят феи и из горичките скитосват еднорози, нимфи и дриади свирят вълшебна музика, цъфтят красиви цветя и ромолят поточета. Макри, трябва да идеш там. Ще ти хареса.
— Може би. Ще ми дойде добре след живота в този вонящ град. Но Гурд каза, че там не допускали същества с оркска кръв.
Истина е. Приказното езеро се намира дълбоко в гората, много далеч от града, и е защитено с цял куп естествени вълшебства, едно от което е възбраната за проникване на орки.
— Но ти си орк само една четвърт. Освен това една четвърт си елф, а феите много обичат елфи. Може пък да те пуснат.
Макри заяви, че е получила достатъчно обиди от хората, за да търпи подобно отношение и от феи, нимфи и дриади.
Зачудих се къде ли са отишли бившата ми съпруга и нейният млад любовник, след като преди няколко години бяха избягали при Приказното езеро. Едва ли бяха останали дълго там. Всъщност нито едно човешко същество не може да прекара там нощта. Сънят те оборва дори да му се съпротивляваш, а сънищата могат направо да те подлудят. В буквалния смисъл. Всяка година по няколко романтични души се престрашават да опитат това и резултатът е все един и същ — намират ги да скитосват из гората с обезумели погледи или да просят по улиците на Тюрай. Приказното езеро е само за дневни посещения.
Макри ми разказа, че навсякъде из града имало групички, които слушали какви ли не оратори, и че дори видяла няколко въоръжени стълкновения.
— Избори — обясних аз. — Започва борбата за поста заместник-консул.
— Защо?
— Ама ти нищо ли не знаеш за града, в който живееш? — Нищо.
Спомних си, че Макри не бе живяла в града достатъчно дълго, за да е присъствала на предишните избори, та се наложи да й обясня, че заместник-консулът е вторият по власт след консула, който пък е втори след краля, и че изборите за този пост се провеждат на всеки две години.
— Традиционалистите, които поддържат краля, държат този пост открай време, но на последните избори спечелиха популарите с Ритий. Оттогава партията на Лодий набира сили, а кралската фамилия губи власт и почва под краката. Цизерий се опитва да възвърне миналата слава на традиционалистите.
— Но защо трябва да се бият?
— Ами това са си политически боричкания. Нито едни избори не се печелят без подкупи и заплахи. Обикновено за силовите мерки традиционалистите се опират на Братството, а популарите използват Приятелския кръг.
Макри попита дали ще й разрешат да гласува и аз поклатих глава. Жените нямат право на глас, но и да имаха, по мое мнение нито една от съперничещите фракции не си заслужаваше усилието.
— Дори популарите? Няма ли да ни дойде добре малко демокрация?
— Може би — признах. — Но няма да я получим от тях — не и докато ги води Лодий. Този човек е болезнено амбициозен, а в сделките е студен като оркско сърце. А това, което иска, е власт, повече власт за него и партията му. Кралят трябваше да нареди да го убият още преди години.
— И защо не го е направил?
— Изпусна момента, а сега го е страх. Зад гърба на Лодий стоят могъщи хора — богати търговци, разочаровани аристократи, амбициозни генерали и прочее. Казвам ти, Макри, не си заслужава да се забъркваш.
После играхме на ниарит. Аз спечелих, а Макри се вкисна.
— Какво е това? — попита тя, като вдигна късче хартия.
— От една кесия с грозде. Но гроздето го изядох.
— Тук пише нещо.
— Пише ли? — повторих и се наведох над безсмислените знаци.
— Ти не знаеш ли долнооркски?
— Не. Какво е това?
— Езикът на нисшата оркска каста. Диалект, който използват в пущинаците. Говорят го в гладиаторските тунели.
— И какво пише?
— „Стоката… или тайната пратка… на място с вълшебна трева.“ Това пък какво значи — място с вълшебна трева?
Въздъхнах. Вече знаех какво означава.
— Предполагам, че „място с вълшебна трева“ е долнооркското название на Приказното езеро. Май ще имаш честа да го зърнеш по-скоро, отколкото предполагаш.
Макри попита защо Церий, преторският син, ще носи със себе си оркска бележка.
— И аз се питам същото. Ако Керк е прав, а принцът и Церий наистина се занимават с внос на дуа, не разбирам какво общо имат с това орките. Освен ако бележката не е на Хорм… което би обяснило защо ми пращаше предупреждения. Това също би обяснило мълчанието на Церий — Хорм е страшен съдружник. Дори аз се боя от него.