— Този Хорм също ли е търговец на дуа?
— Възможно е. От нея се печели добре.
— В края на бележката има две букви — продължи Макри. — „С“ и „Б“, струва ми се. Да ти напомнят нещо?
Поклатих глава.
Макри имаше свободен следобед и отиде на лекция по теоложка философия, четена от Саманатий, един от водещите тюрайски мислители. Какво пък, и аз съм мислител, рекох си, докато обръщах няколко бири долу в кръчмата.
По някое време пристигна поредният пратеник на Братството и ми каза:
— Юбакс почва да губи търпение.
— Остават ми още два дни — отвърнах и го разкарах. — Кажи му, че ще си получи парите.
Поободрен от храбрата си постъпка, реших да се върна върху разсъжденията си за изчезналия Воал. Предполагах, че съм съвсем близо до истината. Освен това ми се струваше, че намеря ли го, ще мога да оневиня принцесата.
Издокаран в синята си тога, в кръчмата влезе претор Цизерий и предизвика всеобщ смут сред сутрешните пияници. Те се облещиха изненадано, докато той пресичаше помещението, за да ме поздрави. Никак не беше зле за репутацията ми — самият претор да ми дойде на крака. Сега вече тези тъпанари щяха да ме гледат с повече уважение.
Качихме се в моята стая и преторът ми съобщи някои неприятни новини.
— Следователят Типарий е узнал, че принц Фрисен Акански финансира Хорм Мъртвешки, за да внася дуа в Тюрай. На всичко отгоре при последното плащане принцът пратил кредитно писмо. Ако това стане достояние на обществото, часовете на правителството са преброени. — Преторът поклати тъжно глава. — Синът ми е замесен в търговия с наркотици между един зъл магьосник и принца. Това е по-лошо от най-страшните ми кошмари. Как ще обясня всичко на консула Калий? Представи си какви ужасни последствия може да има! Не стига, че популарите търсят всякакви начини да ме дискредитират… ако принцът бъде забъркан в подобна афера, шансовете на традиционалистите да спечелят изборите не струват и пукната пара.
Цизерий продължаваше да твърди, че не е загрижен за собствените си перспективи на предстоящите избори, а само за добруването на града. Колкото и да ви се стори странно, аз му вярвах. Той настоя да узнае какво възнамерявам да предприема.
— А какво ще прави Типарий? — попитах на свой ред.
— Нищо. След като ми предаде тази информация, са го убили — на улицата, докато се прибирал. Със стрела от арбалет — право в гърлото.
— Преторе, това разследване не ми изглежда особено привлекателно. Какво ще кажете да повикаме Градската стража?
— Това е немислимо. Много от стражите са хора, верни на Ритий. Не бива да рискуваме този скандал да стане обществено достояние. От теб се иска да вземеш кредитното писмо и да се погрижиш името на принца да не бъде забърквано в аферата.
Цизерий забеляза моята липса на ентусиазъм и попита какво ме безпокои. Казах му, че всеки си има своя предел. Дори аз.
— Ако в конкретния случай са замесени Хорм Мъртвешки, Гликсий Драконоубиеца и принц Фрисен Акански, нищо чудно, че синът ви е изплашен до смърт. Да си призная, и на мен ми се разтреперват краката. Вижте само какво стана с Типарий. Както и да е, какво всъщност очаквате от мен? С тази работа трябва да се заемат държавните органи, а те къде гледат? Половината от тях са на издръжка на мошениците. Ако искате да попречите на Гликсий Драконоубиеца да внася дуа от Хорм Мъртвешки, намерете някой друг да свърши тази работа.
— Но аз не искам от теб да направиш това — отвърна Цизерий. — Искам само синът ми да не попада под подобни обвинения. Името на принца също трябва да остане в сянка.
— Това ще е трудно, като се има предвид, че единственият начин синът ви да се откачи е да съобщи името на принца.
Цизерий ме фиксира със стоманения си поглед и ме попита дали си давам сметка колко важен е този въпрос.
— Да. Защото най-вероятно аз ще съм следващата жертва.
— В този град има и по-важни неща от твоя живот — отвърна той. — И от моя също. Ако заместник-консулът Ритий изправи Церий пред съда и дискредитира кралското семейство, той ще спечели изборите. Ако Ритий бъде преизбран, други сенатори също ще напуснат партията на Лодий. Тогава популарите може да получат мнозинство в Сената и Тюрай ще бъде разпокъсан между враждуващите сили. Единственото, за което жадува Лодий, е да свали монархията, и няма да се спре пред нищо, за да го постигне. Досега успяваше да си осигури поддръжка, като обещаваше нови демократични реформи, но крайната му цел е да сложи ръка на властта.