Както вече споменах, интересът ми към тюрайската политика се простираше дотам, докъдето засягаше личните ми дела. Мнозина поддържаха популарите на сенатора Лодий с надеждата той да промени нещата към по-добро. Най-бедната част от градското население нямаше никакви представители в Сената. Сред аристокрацията също се ширеше недоволство заради големите данъци, налагани с цел издръжката на кралската фамилия. Не по-малко бе данъчното бреме и върху плещите на търговците, а те също бяха лишени от свои представители във властта. Всичко това естествено пораждаше недоволство сред най-активната част от населението. Някога верни служители на краля, сега благородниците и членовете на гилдии се бяха превърнали в негови недоволни противници. Може силата им и да не беше достатъчна, за да смъкнат краля от власт, но стигаше, за да създават несигурност. Лодий умело подклаждаше нарастващата вълна от недоволство. Да си призная, понякога се улавях, че изпитвам симпатия към него. Тюрай отдавна не бе онзи могъщ и процъфтяващ град, какъвто беше бил едно време.
За съжаление Цизерий разполагаше с още един коз.
— Известно ли ти е, че точно в този момент заместник-консулът Ритий изготвя списък на хората, на които ще бъде забранено да упражняват професията си в пределите на града? Твоето име също фигурира в този списък. Ако го преизберат, ще изгубиш разрешителното си за работа.
Не бях съвсем сигурен дали казва истината. Но може и да беше така.
— Добре, претор Цизерий. Ще видя какво мога да направя. Но първо искам да ми напишете пропуск.
— Какъв пропуск?
— За принц Фрисен Акански. Искам да говоря с него. Не се безпокойте. Обещавам да се държа възпитано.
Обърнах няколко бири и тръгнах да търся капитан Рали. Открих го без особени усилия — надзираваше товаренето на няколко пресни трупа в дъното на една малка уличка.
— Пак ли нападение на Приятелския кръг?
Той кимна. Май наистина везните в борбата срещу Братството се накланяха на тяхна страна.
— Проклетият убиец с арбалета. За последните два дни повали четирима от шефовете на Братството.
Капитанът ми съобщи, че „ангелският хор“ буквално залива улиците. Вървял дори по-евтино от дуа.
— Само че няма да е евтин още дълго. Само толкова, колкото да зарибят достатъчно нещастници.
Споменах името на Хорм Мъртвешки. Капитанът прояви вял интерес, но каза, че всичко, което става извън пределите на града, е извън неговата власт. И че нито една държава не разполага с контрол над Пущинаците.
— Приятелският кръг завладява целия пазар. Скоро обаче Братството ще е принудено да се бори със зъби и нокти. Тъй че нещата ще се влошават, пък и нали се задават избори…
— Но защо допускат Приятелския кръг да спечели надмощие?
Капитанът вдигна рамене. Висшето офицерство от Градската стража е достатъчно корумпирано. Също както и градските чиновници. Когато разговаря с началниците си, капитанът не е сигурен дали тъкмо те не са най-едрите търговци на наркотици. Всичко, което е по силите на един служител, е да се старае на улицата да цари относително спокойствие.
— А този Гликсий Драконоубиеца все още ли работи за Приятелския кръг?
— Няма никакви доказателства, че някога е работел за тях.
— Да де, ама беше на тяхна служба, когато се гонехме из каналите.
Капитанът отново вдигна рамене. Гликсий Драконоубиеца не беше в нито един списък на издирвани престъпници, нито беше обвиняван в каквито и да било прегрешения спрямо закона. Запитах се кого ли е подкупил.
— Извинявай — рече капитанът. — Имам работа. Някаква банда обрала поклонниците при гробницата на свети Кватиний. От няколко години не се беше случвало. Хората забравиха какво е морал. Но какво да се прави, като половината град смърка дуа.
Пристигна конен вестоносец на Градската стража и предаде, че викат отряда спешно в Кушни, където отново имало въоръжен сблъсък между две враждуващи банди. Войниците тръгнаха веднага. Малко след това видях от „Русалката“ да излизат въоръжени главорези от Братството, което поеха в същата посока. Капитан Рали можеше да се окаже прав. Всичко се обръщаше наопаки. Освен това жегата ставаше все по-непоносима.
Макри се върна изпълнена с ентусиазъм от лекцията на Саманатий и възкликна:
— Велик човек!
Шията й лъщеше от пот и докато ми разказваше за лекцията, тя поля раменете си със студена вода. Беше толкова развълнувана, че поля и мен.
— Попитах го нещо и той отговори мигновено — продължи тя. — Дори не ме погледна надменно. А, сетих се на кого може да са инициалите „СБ.“
— Моля?
— „СБ.“ Оркските букви върху кесията със странния надпис. Може да е Сарина Безпощадната.