Гледах го спокойно, докато правеше анализ на упадъчната част от тюрайското общество и в частност на моя милост.
— Можете да ме заплашвате колкото си щете — рекох в един миг на затишие. — Но не бих казал, че положението ви е твърде завидно. Съмнявам се, че кралят ще изпадне в умиление, ако узнае, че вие стоите зад кражбата на Воала. Сигурно ще си спомните, че Червеният елфически воал бе предназначен за самия него. Освен това да не забравяме убийството на Атилан. Вашите хора са откраднали пергамента със заклинанието от градината. Дали те не са видели и сметката на дипломата?
— Как смееш да обвиняваш Светата църква в убийство? — изрева епископът.
— Ами това, че с откраднатото заклинание сте приспали кралския дракон преди да го изкормите? Не е ли достатъчно да седнем на една скамейка на галерата?
Надявах се да постресна малко епископа, но вместо да се разгневи още повече, той неочаквано се засмя.
— Нито аз, нито Църквата сме замесени в открадването на Воала. Дори не знаех къде е, докато Дерлекс не ни заведе. Наистина ли смяташ, че някой ще ти повярва, ако заявиш, че един от свещениците е откраднал заклинанието от градината на Атилан, а друг му е помогнал да заколят дракона?
— Да.
— Не биха го направили, още повече когато обвиненията идат от твоята уста, Траксас.
— Може да не успея да убедя краля, макар че обещавам да се постарая. Но със сигурност ще привлека вниманието на претор Цизерий. Помнете, не само аз ви видях, когато двамата с Дерлекс дойдохте за Воала. Там имаше една представителка на Гилдията на убийците и неколцина членове на Братството и на Приятелския кръг. Оркският посланик, изглежда, също е знаел, че Воалът е в църквата, защото тъкмо той е пратил онези воини. И това ако не е цял списък със свидетели. Вярно, нито един от тях не се слави като почтен гражданин, но стигат, за да разпространят съмнението, че вие сте замесен. Ще бъде наистина сензационна новина в „Хрониката“ и голям удар за репутацията на Църквата. Обзалагам се, че сенатор Лодий ще потрие доволно ръце. Зная, че хич не се обичате с него. Как ви бе нарекъл миналата седмица? „Кръвосмучещи паразити на бедняците.“
Известно време мълчаливо се измервахме с погледи. Пресегнах се и си налях чаша вино. Макри стоеше притихнала в ъгъла и очакваше продължението.
— Не зная за какво ви е потрябвал Воалът. Може би сте закъсали за мангизи или ви се е приискало и вие да си направите стаичка, защитена срещу всякакви магии. Вие сте амбициозен човек, епископ Гзекий. Скоро ще има избор на нов архиепископ. Не сте избраникът за поста, но много ви се иска да го получите. Не бих се учудил, ако точно този пост стои в дъното на вашата игра. А за да планирате действията си, ви е нужна напълно изолирана от подслушване стая. На останалите епископи това никак няма да се хареса. Уверен съм, че ще повярват на моята история.
Епископът бавно вдигна вежди, което вероятно означаваше, че съм го убедил. После даде знак на помощниците си да напуснат стаята. Сипах си още винце. Харесваше ми, беше от добра реколта.
— Къде е сега Воалът? — попита той, когато останахме насаме.
Казах му, че не знам, което бе самата истина.
— Изчезна в канала и сигурно никога вече няма да го открием. А ми трябваше, защото само чрез него можех да снема обвиненията от принцесата. Затова ме наеха. Останалото не ме безпокои особено. Помогнете ми да разреша този проблем и цялата тази кална история ще си остане заключена в устата ми.
Епископът сръбна от чашата си, преглътна и кимна одобрително.
— Траксас, нима искаш да ми кажеш, че не си търсел Воала?
Поклатих глава.
— Просто вършех работата, за която са ме наели.
Епископът ме изгледа продължително. Очевидно се питаше дали казвам истината. После премести погледа си върху Макри. Не знаеше дали може да ни се довери.
— Траксас, чувал съм да казват за теб, че си честен човек и винаги свършваш каквото ти е поръчано. Може би бих могъл да се доверя на думата ти. Мисля, че е за предпочитане, вместо да наредя да те убият.
Погледнах го изненадано. Явно сведенията за мен идеха не от другиго, а от Дерлекс.
— Но как според теб бих могъл да ти помогна да оневиниш принцесата?
Свих рамене.
— Сигурно мнозина в двореца са ви длъжници. Говори се, че и кралят е сред тях. След като Воалът изчезна, за никого, най-малко за вас, е от полза да се разрази скандал, в който да е замесена кралската фамилия.
Епископът продължаваше да ме гледа замислено.