— Трябва да тръгвам — каза накрая Катрин. — Трябва да се върна при Мишел. Но ще дойда пак и ще се обадя тази вечер, обещавам.
Мардж кимна и целуна Катрин, преди да влезе при сина си.
Катрин пристъпи в коридора. Задъхана, спря пред вратата. В болницата беше толкова страшно, колкото беше очаквала, че ще бъде.
— Струва ми се, че нямаме кой знае какъв избор — каза Елън, поставяйки чашата си с кафе на бюрото. Беше седнала на лабораторния стол и гледаше надолу към Чарлз, свит в стола зад бюрото си. — Недостойно е, че трябва да забавим работата си точно на този етап, но какво можем да направим? Може би трябваше да държим Морисън в течение на успехите ни.
— Не — каза Чарлз. Седеше така с лакти, опрени на бюрото, с лице, заровено в дланите и недокоснато кафе в чашата. — Ако бяхме му казали, досега сто пъти щеше да ни спре, за да напишем някоя проклета статия. Това щеше да значи изоставане с години.
— Но е единственият начин, по който това сега може да се избегне — каза Елън. Пресегна се и сложи ръка на рамото на Чарлз. Тя може би по-добре от всички разбираше колко му е трудно. Той ненавиждаше каквото и да е вмешателство в работата му, особено административното. — Но ти си прав. Ако знаеха с какво се занимаваме, щяха да нахълтват тук всеки ден. — Остави ръката си на рамото му. — Всичко ще се оправи. Просто трябва да намалим малко темпото.
Чарлз вдигна поглед към очите на Елън, които бяха толкова тъмни, че зениците се сливаха с ирисите. Ясно усещаше ръката й на рамото си. След краткотрайната им връзка, тя съзнателно избягваше да го докосва. А сега, първо го обвини в безчувственост, а после сложи ръката си: съвсем объркващи сигнали.
— Тази глупост с „Кансеран“ ще отнеме известно време — каза той. — От шест месеца до една година, ако всичко върви гладко.
— Защо да не правим и двете неща едновременно? — каза Елън. — Можем да удължим работното си време, да работим през нощта. Готова съм да го направя за теб.
Чарлз се изправи. Да работят нощем? Погледна тази жена, с която смътно си спомняше, че някога е спал; изглеждаше толкова отдавна. Кожата й имаше същия мургав цвят, като тази на Елизабет и на Мишел. Въпреки че Елън го привличаше физически, с нея не вървеше; те бяха партньори, колеги, работеха заедно, но не можеха да бъдат любовници. Беше тромава връзка; и любенето им беше някак тромаво, като на пубертети. Катрин не беше красива като Елън, но от самото начало с нея беше по-пълно, по-задоволяващо.
— Имам по-добра идея — каза Чарлз. — Защо да не отида при директора, през главата на Морисън, и просто да сложа картите на масата и да обясня, че е определено по-важно да продължим да се занимаваме със собствената си работа.
— Не вярвам да помогне — предупреди Елън. — Морисън ти каза, че решението идва от борда на директорите. Д-р Ибанез няма да го отмени. Мисля, че само ще си навлечеш неприятности.
— А аз мисля, че си струва риска. Помогни ми да съберем лабораторните дневници. Ще му покажа с какво сме се занимавали.
Елън се плъзна от стола и се отправи към вратата за коридора.
— Елън? — извика Чарлз, изненадан от постъпката й.
Тя не спря.
— Прави каквото искаш, Чарлз. И без това винаги го правиш. — Вратата се затвори зад нея.
Първият импулс на Чарлз беше да я настигне. Но бързо се отказа. Беше разчитал на подкрепата й. Освен това, имаше да върши по-важни неща, отколкото да се тревожи за настроенията и държанието на Елън. Ядосан, той я изхвърли от мислите си и се съсредоточи върху главната протоколна книга и дневниците с последните резултати, които бяха разхвърляни по бюрото и рафтовете наоколо. Взе ги и като репетираше наум какво точно ще каже, тръгна обратно по пожарното стълбище.
Редицата от любопитни секретарки от администрацията наблюдаваше устрема му надолу по коридора. Цялата група знаеше, че му е наредено да се заеме с проучването на „Кансеран“ и че тази идея никак не му допадаше.
Чарлз не обърна внимание на втренчените погледи, въпреки че се чувстваше като вълк в птича клетка, когато се приближи до секретарката на д-р Ибанез, мис Вероника Евънс. Поради длъжността, която заемаше, нейното бюро беше отделено от останалата част на помещението с панелни прегради. Тя беше в Института дори преди идването на Ибанез. Беше добре поддържана жена с масивно телосложение и неопределима средна възраст.