Започна да нервничи, кръстосвайки и отпускайки крака, поглеждайки все по-често часовника. За нещастие, в стаята не се водеше разговор и почти нищо не се движеше, освен ръцете на една жена, която плетеше, и две едва проходили деца, които несръчно си играеха с кубчета. Внезапно Катрин разбра какво я смущаваше. Всичко беше прекалено плоско, безчувствено. Като двуизмерно отражение на триизмерна картина.
Тя се изправи, неспособна да остане на мястото си и секунда повече.
— Извинете ме — каза, отправяйки се към сестрата. — Моето малко момиченце, Мишел Мартел. Имате ли представа още колко ще продължат?
— Лекарят не ни е казал — учтиво отвърна сестрата. Тя седеше с болезнено изпънат гръб, така че значителният й ханш се подаваше от гърба на стола.
— Но тя е там от дълго време — продължи Катрин, надявайки се на подкрепа.
— Д-р Уайли извършва щателно прегледите. Сигурна съм, че скоро ще излезе.
— Често ли му отнемат повече от час? — попита Катрин. Тя се чувстваше някак суеверно задължена да задава въпроси, като че ли по този начин може да повлияе на крайния резултат.
— Разбира се — каза сестрата от приемната. — Прегледите му отнемат толкова време, колкото му е нужно. Той никога не прибързва. От този тип лекари е.
Но защо му е нужно цялото това време, продължи да се пита Катрин, докато се връщаше на мястото си. Гледката на Тад в пластмасовата му клетка непрекъснато се връщаше в съзнанието на Катрин. Беше ужасяващ шок фактът, че децата наистина се разболяват сериозно. Тя бе вярвала, че подобни случаи са рядкост, която става само с чуждите деца, с децата, които не познаваш. Но Тад беше съсед, приятел на дъщеря й. Катрин потръпна.
Вземайки друго списание, Катрин хвърли поглед на рекламите; имаше усмихнати, щастливи хора, заети с лъскане на подове, купуване на нови коли. Опита се да реши какво да приготви за вечеря, но не успя. Защо Мишел се бавеше толкова много?
Пристигнаха още две майки с пухкави розови пакети, които явно бяха бебета. После друга майка и дете: малко момченце на около две, с огромен виолетов обрив, който покриваше половината му лице.
Чакалнята беше вече претъпкана и Катрин започна да диша с мъка. Изправяйки се, за да направи място на втората майка с бебето, Катрин се опита да не гледа към двегодишното дете с ужасния, обезобразяващ обрив. Страхът й се усили. Изминали бяха час и двадесет минути, откакто остави Мишел. Усети, че трепери.
Още веднъж приближи към сестрата и застана смутено пред бюрото й.
— Мога ли да ви помогна? — каза сестрата с болезнено учтив маниер.
Катрин изпита желание да се пресегне и да разтърси тази жена, чиято колосана белота предизвикваше обтегнатите й нерви. Не се нуждаеше от учтивост, имаше нужда от топлота и разбиране, от капчица чувство.
— Мислите ли, че ще бъде възможно — попита Катрин — да разберете защо се бавят толкова?
Преди сестрата да успее да отговори, вратата в ляво се отвори и д-р Уайли надникна в стаята. Огледа чакащите, докато очите му се спряха на Катрин.
— Мисис Мартел, мога ли да поговоря с вас? — Гласът му беше безизразен и той се прибра, оставяйки вратата отворена.
Катрин забърза след него, нервно опипвайки цветните шноли в косите си, за да се увери, че са на мястото си, и влезе, после внимателно затвори вратата.
Уайли се беше отдръпнал до бюрото си, но стоеше прав, полуоблегнат на ръба му, с кръстосани на гърдите ръце.
Изключително чувствителна към всеки нюанс, Катрин изпитателно се взря в широкото лице на д-р Уайли. Челото му беше дълбоко набраздено, нещо, което тя не беше забелязала при първата им среща. Мъжът не се усмихваше.
— Имаме нужда от разрешението ви за един преглед, за вземане на една проба — каза д-р Уайли.
— В ред ли е всичко? — попита Катрин. Опита се да го каже нормално, но гласът й прозвуча твърде силно.
— Всичко е под контрол — каза д-р Уайли. Освобождавайки ръцете си, той се пресегна да вземе един лист от бюрото си. — Но трябва да направим един специфичен диагностичен тест. Ще ми трябва подписът ви върху този формуляр. — Той подаде документа на Катрин.
Тя го пое с трепереща ръка.
— Къде е Мишел? — Очите й се плъзнаха по написаното. Беше в стандартен медицински стил.
— В един от кабинетите за преглед. Можете да я видите, ако държите, но бих предпочел първо да направя този тест. Нарича се аспирация на костен мозък.