Чарлз се вгледа в лицето на Елън. Какво искаше да каже с това упорит? Комплимент ли беше или обида? И как така разговорът се насочи към собствената му личност? Но изражението й беше неутрално и очите съвсем непроницаеми.
Елън забеляза погледа на Чарлз му каза:
— Не гледай толкова учудено. Ако си готов да работим нощем, аз също съм готова. Всъщност, за нощите, когато ще работим, мога да нося от къщи някаква храна и да вечеряме направо тук.
— Не съм сигурен дали разбираш колко трудно ще бъде — каза Чарлз. — На практика просто ще живеем тук.
— Лабораторията е по-голяма от апартамента ми — каза Елън и се засмя, — а котките ми се грижат сами за себе си.
Чарлз премести погледа си отново върху проекта на „Кансеран“. Но не мислеше за него. Опитваше се да прецени доколко ще е разумно да работи нощем с Елън.
— Ти разбираш, че нямам никаква представа дали ще накарам Морисън да ти плаща за извънредния труд — каза Чарлз.
— Не искам… — започна Елън. Но не успя да довърши. Телефонът ги прекъсна.
— Ти се обади — каза Чарлз. — Не искам да говоря с никого.
Елън слезе от стола си и облягайки се на рамото на Чарлз се пресегна през бюрото му за слушалката. Ръката й остана там, докато казваше „Алло“, но после бързо я махна. Внезапно пусна слушалката в скута му и се отдалечи.
— Жена ти е.
Чарлз заопипва за слушалката, която се плъзна между краката му и накрая я задърпа за шнура. Помисли си — сега ли точно трябваше да му се обади Катрин!
— Какво има? — припряно я попита.
— Искам да дойдеш тук, в кабинета на д-р Уайли — каза Катрин със студен, овладян глас.
— Какво става?
— Не искам да го обсъждаме по телефона.
— Катрин, сутринта не беше от най-добрите за мен. Дай ми поне някаква идея какво става.
— Чарлз, просто ела тук!
— Катрин, покривът пропадна над главата ми тази сутрин. Не мога да изляза сега.
— Ще те чакам — каза Катрин и затвори телефона.
— Проклятие! — кресна Чарлз, докато затръшваше слушалката. Завъртя се на стола си и видя, че Елън се беше оттеглила зад бюрото си. — На всичко отгоре Катрин иска да отида в педиатричната болница, а не ми казва защо. Господи! Какво друго може да се случи днес?
— Това можеш да очакваш, щом се жениш за машинописка.
— Какво? — попита Чарлз. Беше чул, но коментарът му се стори несвързан с разговора.
— Катрин не разбира с какво се занимаваме. Не мисля, че може въобще да си представи напрежението, което изпитваш.
Чарлз замислено изгледа Елън, после сви рамене.
— Може и да си права. Тя явно си мисли, че мога да зарежа всичко тук и да хукна. Може би трябва да позвъня на Уайли и да разбера какво става. — Чарлз грабна слушалката й започна да набира, но спря по средата. Бавно я върна обратно. Мисълта за Мишел възбуди тревога, която потисна раздразнението му. Живо си припомни сутрешната сцена с кръвта от носа й. — По-добре да изтичам до там. Няма да отнеме много време.
— А какво ще стане с нашия график? — попита Елън.
— Ще говорим още, когато се върна. А дотогава, защо не подготвиш разтвора от „Кансеран“ за мишките? Ще инжектираме първата партида веднага щом се върна. — Чарлз отиде до металния шкаф до вратата и извади палтото си. — Кажи да донесат мишките тук, в нашето помещение. Ще ни бъде много по-лесно.
Елън загледа вратата, която се затвори след Чарлз. Каквото и решение да вземеше извън лабораторията, в момента, в който застанеше лице в лице с него, усещаше чувствата си наранени. Елън знаеше, че е абсурдно, но не можеше да направи нищо, за да се предпази. А сега изпита такава смесица от разочарование и гняв, че беше готова да се разплаче. Беше си позволила да се поддаде на приятното вълнение да работи с него нощем. Но това беше глупаво, пубертетско. Тя дълбоко в себе си знаеше, че това не би довело до нищо, което пък й причиняваше още повече страдания.
Благодарна, че има да прави нещо конкретно, Елън се застави да отиде до плота, където бяха оставени стерилните бутилки с „Кансеран“. Беше бял прах, като пудра захар, към който трябваше да добави дестилирана вода. Като разтвор, веществото не беше толкова стабилно, колкото в твърдото си състояние, така че концентрацията трябваше да се провери, преди да се ползва. Тя извади дестилираната вода, после използва настолния компютър, за да изчисли оптималния разтвор.