— Благодаря — каза Елън.
— Вероятно, бихме могли да вечеряме заедно някой път.
— Вероятно — каза Елън.
Изчака вратата да се затвори зад него. Той изглеждаше малко странен мъж, но беше решителен и властен.
Пета глава
Докато пресичаше реката по моста „Харвард“, Чарлз се мъчеше да се пребори с упорития радиатор. Не можеше да го включи. В резултат на усилията му колата се занесе за ужас на съседните автомобили, които реагираха с буйно натискане на клаксони. В отчаяние, той блъсна лоста с длан, но наградата му беше само откъсналата се пластмасова дръжка, която се търколи на пода.
Примирен със студа, Чарлз се опита да се съсредоточи в пътя. При първата възможност зави надясно от „Масачузетс авеню“ и заобиколи „Блек Бей Фенс“, изоставен и замърсен парк, в центъра на красив някога квартал. Мина край Музея на изкуствата на Бостън и музея Гарднър. Когато движението намаля, си позволи да пренасочи мислите си. Считаше, че е жестоко от страна на Катрин да го остави в неведение, жертва на собственото си въображение. Възможно ли е от носа на Мишел отново да е потекла кръв? Не, изглеждаше прекалено дребно. Може би иска да й направят някакъв тест от рода на IVP, а Катрин не дава съгласието си? Не, в такъв случай щеше да ми го обясни по телефона. Сигурно се отнасяше до някакъв медицински проблем. Може би апандисит. Чарлз си спомни чувствителността в областта на стомаха, слабата треска. Вероятно беше свръхизострен апандисит и искаха да оперират. А Чарлз знаеше как болниците влияеха на Катрин. Караха я да полудее.
Когато влезе в приемната на д-р Уайли, Чарлз беше погълнат от тълпата нервни майки и разплакани деца. Претъпканата чакалня… това беше една страна от частната практика, по която Чарлз не изпитваше носталгия. Както при всички други лекари, и тук секретарките имаха влудяващата склонност да записват часове за нови пациенти, изискващи цялостен преглед, в промеждутъци от време, запазени за контролни визити, което, естествено, водеше до безнадеждно натрупване на хора. Каквото и да кажеше в подобен случай Чарлз, то все едно, оставаше без последствия и в собствения му кабинет. Така че вечно изоставаше в графика си и вечно трябваше да се извинява на пациентите.
Чарлз затърси Катрин из множеството майки и деца, но не я видя. Проправи си път към сестрата, която беше обсадена от армия майки, искащи да знаят кога точно ще им дойде редът. Чарлз се опита да ги прекъсне, но скоро разбра, че ще трябва да изчака края на опашката. В един момент успя да привлече вниманието на сестрата и се впечатли от самообладанието й. Дори и да я дразнеше хаосът наоколо, тя отлично го прикриваше.
— Търся съпругата си — каза Чарлз. Налагаше се да крещи, за да го чуе.
— Какво е името? — попита сестрата, със скръстени върху документите на бюрото ръце.
— Мартел. Катрин Мартел.
— Един момент. — Когато се измъкна от стола си и стана на крака, лицето й остана сериозно.
Жените, скупчени около бюрото, изгледаха Чарлз със смесица от уважение и яд. Явно завиждаха за бързата реакция, която той предизвика.
Сестрата се върна почти веднага, последвана от жена с внушителни размери, която Чарлз моментално си представи като подходяща партньорка на мъжа, рекламиращ автомобилните гуми „Мишлен“. Прочете името от табелката й: „Мис А. Хемърсмит“. Тя кимна на Чарлз и той послушно заобиколи бюрото.
— Моля, последвайте ме — каза сестрата. Устните й, окачени между две нагънати бузи, бяха единствената част от лицето й, която се помръдна, щом тя проговори.
Чарлз направи както му казаха и след момент вече бързаше надолу по някакъв коридор след масивната фигура на мис Хемърсмит, която безпроблемно изпълваше цялото му зрително поле. Минаха край няколко врати, за които Чарлз допусна, че са на кабинети. В края на коридора тя отвори една от тях, и се отдръпна, за да допусне Чарлз да влезе.
— Извинете ме — каза Чарлз, минавайки с мъка покрай нея.
— Предполагам, че и двамата трябва да свалим по някой килограм — каза мис Хемърсмит.
Когато Чарлз пристъпи в стаята, мис Хемърсмит остана в коридора и тихо затвори вратата. По едната страна бяха окачени цял ред рафтове, отрупани с медицински списания и учебници. В центъра на стаята беше поставена кръгла, светла дъбова маса, заобиколена от половин дузина столове с високи облегалки. Един от тях внезапно проскърца и от него се изправи Катрин. Дишаше тежко; Чарлз можеше да чуе как въздуха свисти през носа й. Не беше равномерен звук. Трепереше.