— Чарлз, моля те! — повтори Катрин.
— Мишел е едно малко, болно момиче — каза д-р Уайли.
— Добре — каза Чарлз, принуден отново да се предаде.
Катрин погледна към д-р Кайцман.
— Ето! Той каза добре!
— Д-р Мартел — попита Кайцман, — искате ли да бъда онкологът в този случай?
Чарлз бавно кимна с глава, въздъхна, беше му трудно да диша.
Д-р Кайцман седна и пренареди няколко листи върху бюрото си.
— Добре — каза най-накрая, — практиката ни при миелобластична левкемия включва следните лекарства: „Донорубицин“, „Тиоганин“ и „Цитарабин“. Според нашата схема ще започнем незабавно с 60 мг/кг „Донорубицин“, на 4 дози чрез бързо вливане.
Докато д-р Кайцман описваше накратко метода на лечение, Чарлз не можеше да прогони от мислите си потенциалните странични ефекти на „Донорубицин“-а. Треската на Мишел вероятно беше причинена от инфекция, дължаща се на снижената способност на тялото й да се бори срещу бактериите. „Донорубицин“-ът щеше да влоши положението. И освен това, оставяйки я напълно беззащитна срещу бактериите и гъбестите полипи, лекарството щеше да разруши също храносмилателната система, вероятно и сърцето… освен това… косата й…
Господи!
— Искам да видя Мишел — внезапно каза той и скочи на крака, опитвайки се да заглуши мислите си. Моментално осъзна, че беше прекъснал д-р Кайцман на средата на едно изречение.
Всички впериха поглед в него, като че ли бе извършил нещо чудовищно.
— Чарлз, мисля, че би трябвало да слушаш — каза д-р Уайли, като сложи ръка на рамото му. Жестът му беше спонтанен и д-р Уайли се запита за евентуалните последици, едва след като го направи. Но Чарлз не реагира. Всъщност, вече не усещаше нищо, така че просто седна.
— Както казвах — продължи д-р Кайцман, — вярвам, че е важен и психологическият подход към пациента. Обикновено работя според възрастта: под пет, училищна възраст и пубертет. Под пет, задачата е лесна — терапия с постоянство и любов. Проблемите започват при децата в училищна възраст, чиято основна тревога са раздялата от родителите и болката от процедурите в болницата.
Чарлз се размърда на стола си. Не искаше да се опитва да мисли за проблема от гледната точка на Мишел; беше твърде болезнено.
За момент зъбите на д-р Кайцман блеснаха, когато по лицето му премина спазъм, после той продължи:
— При децата в училищна възраст на пациента се съобщава не повече от това, което той конкретно държи да чуе. Психологическата помощ се концентрира върху това, да се успокои детето, измъчвано от раздялата със семейството.
— Мисля, че Мишел ще чувства остро раздялата — каза Катрин, опитвайки се да следва обясненията на д-р Кайцман и в същото време да му покаже, че го подкрепя, за да не го разсърди.
— При децата в пубертет — продължи д-р Кайцман, без да покаже, че е чул думите й, — лечението се доближава до това на възрастните. Психологическата подкрепа е насочена към елиминиране на смущението и несигурността, без да се разрушава опровергаването, ако то е част от защитния механизъм на пациента. В случая с Мишел, за нещастие, проблемът попада някъде между училищната възраст и пубертета. Не съм сигурен кой ще бъде най-добрият подход. Може би вие, като родители, ще изкажете мнение.
— За какво говорите, за това ли, дали на Мишел да се каже, че има левкемия? — попита Катрин.
— Отчасти, да — съгласи се д-р Кайцман.
Катрин погледна към Чарлз, но той отново беше затворил очи. Д-р Уайли отвърна на погледа й със съчувствие, което донякъде й подейства успокояващо.
— Е, — каза д-р Кайцман, — това е въпрос, върху който трябва да се помисли. Не е нужно решението да се взема сега. Засега, на Мишел може да се съобщи, че се опитваме да установим какво й е. И преди да отидем при нея, Мишел има ли братя или сестри?
— Да — каза Катрин. — Двама братя.
— Добре — каза д-р Кайцман. — Ще трябва да ги изследваме, за да видим дали са съвместими със стойностите HLA и ABO на Мишел. Вероятно ще се наложи да използваме гранулоцити или дори костен мозък, така че надявам се един от тях поне да съвпада.
Катрин отново погледна към Чарлз за подкрепа, но очите му бяха все още затворени. Нямаше представа за какво говори д-р Кайцман, но се надяваше, че Чарлз разбира. Обаче новините изглежда го тревожеха повече, отколкото нея.