— Да опитаме. — Д-р Уайли се обърна към помещението на сестрите. — Мис Шанън! Бихте ли дошли за момент?
Старшата сестра се приближи към двамата лекари. Д-р Уайли обясни, че искат да разговарят с мисис Мартел без присъствието на съпруга й и я попита дали би имала нещо против да отиде до стаята на Мишел и да уреди някак въпроса.
Докато я наблюдаваха как енергично закрачи към стаята, лицевите мускули на д-р Кайцман отново се свиха в спазъм.
— От само себе си се разбира, че детето е отчайващо зле.
— Точно така си помислих, когато видях намазката й от периферната кръвна проба — каза д-р Уайли. — А после, когато видях и костния й мозък, се убедих напълно.
— Боя се, че в нейния случай смъртта може да настъпи много скоро — каза д-р Кайцман. — Мисля, че вече е засегната и централната й нервна система. Което означава, че ще трябва да започнем лечението още днес. Искам д-р Накано и д-р Шийтман да я прегледат веднага. Мартел е прав в едно. Шансовете й за ремисия са нищожни.
— Но все пак трябва да се опиташ — каза д-р Уайли. — В случаи като този, изобщо не завиждам на специалността ти.
— Разбира се, че ще опитам — отговори д-р Кайцман. — А, ето и мисис Мартел.
Катрин беше последвала мис Шанън в коридора, почти убедена, че ще види Мардж Шонхаузер, защото сестрата беше казала, че някой я търси. Не се сети за никой друг свой познат в болницата. След като излязоха от стаята обаче, мис Шанън призна, че лекарите искат да разговарят насаме с нея. Прозвуча зловещо.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза д-р Уайли.
— Моля — каза Катрин, а очите й тревожно пробягваха от лицето на единия, на лицето на другия. — Какво се е случило?
— Става въпрос за съпруга ви — започна предпазливо д-р Кайцман. Направи пауза, стремейки се внимателно да подбере думите.
— Обезпокоени сме, че може да се намеси при лечението на Мишел — довърши мисълта му д-р Уайли. — Да, трудно му е. Първо, самият той знае прекалено много за болестта. После, вече е наблюдавал как умира някой, когото е обичал, независимо от приложената хемотерапия.
— Не че не разбираме чувствата му. Просто считаме, че на Мишел трябва да се даде всеки шанс за постигане на ремисия, независимо от страничните ефекти.
Катрин загледа дребните, ястребови черти на д-р Кайцман и широкото, закръглено лице на д-р Уайли. Двамата външно изглеждаха толкова различни, а бяха така единни в убежденията си.
— Не зная какво очаквате да кажа.
— Искаме просто да ни дадете известна представа за емоционалното му състояние — каза д-р Кайцман. — Бихме искали да знаем какво да очакваме.
— Мисля, че той ще се оправи — опита се да ги убеди Катрин. — Беше му много трудно да се адаптира, когато почина първата му съпруга, но никога не се е намесвал в лечението й.
— Често ли губи контрол над нервите си както днес? — попита Кайцман.
— Преживя ужасен шок — каза Катрин. — Мисля, че е разбираемо. Освен това, през всичките години след смъртта на жена му, страстта му бяха изследванията в областта на рака.
— Това е невероятна ирония — съгласи се д-р Уайли.
— А какво ще кажете за емоционалното избухване, което ни демонстрира днес? — попита д-р Кайцман.
— Наистина е избухлив — каза Катрин, — но обикновено се контролира.
— Е, това е окуражително — каза д-р Кайцман. — Може би няма да бъде толкова трудно в крайна сметка. Благодаря ви, мисис Мартел. Помогнахте ни много, въпреки че, както зная, вие също преживяхте ужасен шок. Моля да ни извините, ако сме ви разтревожили, но ние ще направим за Мишел всичко, което можем. Мога да ви уверя в това. — Обръщайки се към д-р Уайли, той каза: — Трябва да организирам нещата. Ще се видим по-късно. — Отдалечи се бързо, почти тичаше, и след секунди изчезна от погледите им.
— Понякога поведението му е малко странно — каза д-р Уайли, — но не бихте могли да намерите по-добър онколог. Той е един от най-известните лекари в света, специализиращи по левкемия у деца.
— Боях се, че ще ни изостави, когато Чарлз избухна — каза Катрин.
— Той е прекалено добър лекар, за да постъпи така — каза д-р Уайли. — Разтревожен е само заради отношението на Чарлз към хемотерапията, а усиленото лечение трябва да започне незабавно, за да може тя да достигне до ремисия.
— Сигурна съм, че Чарлз няма да прекрати лечението й — каза Катрин.
— Да се надяваме. Но ще разчитаме на вашата сила, Катрин.
— Моята сила? — запита Катрин, силно изплашена. — Болниците и медицинските проблеми са слабото ми място.