— Такаа — каза Джина. — Имаш нужда от още малко месце по тялото си.
Чарлз с мъка се въздържа да не грабне една шепа „фетучини“ и да ги запрати обратно в купата.
— Откъде знаят, че Мишел има левкемия? — съвсем невинно попита Жан Пол.
Всички се обърнаха към Чарлз, бяха се страхували да му зададат такъв въпрос.
— Изследваха кръвта й, а после костния мозък.
— Костният мозък? — с отвращение запита Чък. — Как вземат костен мозък, за да го изследват? — За всички други въпросът на Чък можеше да изглежда невинен, но Чарлз беше сигурен, че беше продиктуван от патологично любопитство, а не от загриженост към сестра му.
— Вземат костен мозък, като наблъскат една голяма игла в гръдната кост или в бедрената кост и после изсмукват — каза Чарлз, надявайки се да шокира Чък и да го накара да изпита съчувствие към Мишел.
— Ух! — каза Чък. — Боли ли?
— Ужасно — каза Чарлз.
Катрин потръпна, представяйки си болката, като си спомни, че точно тя беше дала съгласието си за извършването на този тест.
— Господи! — каза Чък. — Никога и на никой няма да позволя да ми направи такова изследване!
— Не съм убеден — отговори, без да се замисли, Чарлз. — Лекарят на Мишел иска вие двамата с Жан Пол да бъдете изследвани. Има вероятност един от вас да е съпоставим с Мишел и да й бъде донор за плазма, гранулоцити, или дори за трансплантация на костен мозък.
— Без мен! — заяви Чък и остави вилицата си. — Никой няма да забива никакви игли в костите ми. По никакъв начин!
Бавно, Чарлз опря лакти на масата и се наведе към Чък:
— Не питам дали ти харесва, Чарлз младши. Казвам ти, че ще отидеш в педиатричната болница, за да те изследват. Разбираш ли ме?
— Това едва ли е разговор за масата — прекъсна ги Катрин.
— Наистина ли ще забият игла в костта ми? — попита Жан Пол.
— Чарлз, моля те! — изкрещя Катрин. — Не е този начинът, по който трябва да разговаряш с Чък по подобни въпроси!
— Така ли? Е, призля ми и ми писна от неговия егоизъм — викна Чарлз. — Не е изрекъл и една думичка на загриженост за Мишел.
— Защо аз? — кресна Чък. — Защо трябва аз да бъда донор? Ти си бащата! Защо ти да не си донорът, или на мръсните доктори като теб не им дават да бъдат донори на костен мозък?
Чарлз скочи на крака в сляпа ярост и с разтреперана ръка посочи към Чък:
— Егоизмът ти може да се мери само с липсата ти на познания. Предполага се, че си учил биология. Бащата предава само половината от хромозомите си на своите деца. Няма никакъв шанс аз да бъда съпоставим с Мишел. Ако можех, бих разменил мястото си с нейното.
— Сигурно! Сигурно! — продължи да го дразни Чък. — На приказки е лесно.
Чарлз тръгна около масата, но Катрин рязко се изправи и го хвана.
— Чарлз, моля те! — каза тя и избухна в сълзи. — Успокой се!
Чък беше замръзнал на стола си, стиснал здраво с пръсти ръба на масата. Беше наясно, че между него и катастрофата стоеше само Катрин.
— В името на Отца и Сина и Светия дух — каза Джина и се прекръсти. — Чарлз! Моли Господ да ти прости. Не се изкусявай от делата на дявола!
— Исусе Христе! — изкрещя Чарлз. — Сега си имаме и литургия!
— Не изкушавай Господа! — с убеждение продължи Джина.
— По дяволите с Всевишния! — кресна Чарлз и се отскубна от ръцете на Катрин. — Кой е този Господ, дето праща на дванадесетгодишно дете левкемия!
— Не ни е дадено да съдим Божиите дела — сериозно заяви Джина.
— Майко! — извика Катрин. — Стига!
Ален цвят обля лицето на Чарлз. Устните му промълвиха нещо неразбираемо, преди да се обърне рязко, да разтвори с трясък задната врата и да изхвърчи в тъмнината на нощта. Вратата се тръшна след него с окончателен гръм, който разтърси мебелите във всекидневната.
Заради децата, Катрин бързо се овладя и се зае с разчистване на масата, без да извръща лице.
— Какво светотатство! — с недоумение каза Джина. Беше притиснала ръка до гърдите си. — Страхувам се, че Чарлз се е предал на дявола.
— Какво ще кажете за „каноли“? — попита Жан Пол, отнасяйки чинията си на мивката.