Премести се до прозореца и изстърга скрежа, който се беше образувал от дъха му. Сега отново можеше да гледа сребристосинята ледена покривка на езерцето и незамръзналото място точно пред погледа му. Като си каза, че температурата сигурно беше близка до нулата, Чарлз се запита защо ли ледът не беше навсякъде. Първото обяснение, което даде на Жан Пол сутринта беше, че причината е във водното течение. Обаче тогава температурата беше над точката на замръзване. Сега сигурно се движеше с около един градус под нея. Чарлз се запита дали имаше силно течение по това време на годината. През пролетта, когато се топяха снеговете, реката бушуваше и нивото в езерцето се качваше с половин метър. Тогава би имало течение, но не сега.
Изведнъж Чарлз усети сладникава, ароматична миризма. Била си е тук през цялото време, но до този момент не беше стигнала до съзнанието му. Беше му някак позната, но не можеше да я определи. Беше я усещал преди, но къде?
Благодарен на всичко, което можеше да отвлече мислите му в друга насока, Чарлз започна да души наоколо. Миризмата беше почти еднакво силна в двете стаи, но по-осезателна близо до пода. Вдишвайки още няколко пъти, Чарлз се опита да я свърже с нещо от миналото. Внезапно се сети: лабораторията по органична химия в колежа! Миришеше му на органичен разтворител като бензол, толуол или ксилен. Но как така в тази къщичка?
Пренебрегвайки студения вятър, Чарлз излезе отново в скованата нощ. С дясната ръка притисна плътно пуловера около гърлото си. Навън миризмата беше по-слаба поради вятъра, но като се приведе край стените на къщичката, Чарлз установи, че тя идваше от частично замръзналата кал наоколо и под постройката. Чарлз си проправи път до езерцето, наведе се и загреба шепа вода. Помириса я. Нямаше грешка: миризмата идваше оттук.
Той тръгна покрай леко извитите очертания на рибарника, до точката, където водата му се сливаше с протока от реката. Наведе се и поднесе отново шепа вода към носа си. Миризмата беше по-осезателна. Вече на бегом, Чарлз проследи протока до мястото, където се вливаше в река Потомак. Той също не беше замръзнал. Отново Чарлз поднесе шепа вода към носа си. Миризмата беше още по-силна. Идваше от реката. Чарлз се изправи и треперещ от студ, тръгна нагоре по течението на реката. „Рисайкъл Лтд“, заводът за преработка на пластмаси и каучук, беше там горе. С познанията си като химик, Чарлз знаеше, че бензолът се използва за разтворител както на пластмаса, така и на каучук.
Бензол! Една ужасна мисъл нахлу в съзнанието му: бензолът причинява левкемия; всъщност, причинява миелобластична левкемия! Обърна глава и проследи с поглед ивицата незамръзнала, свободно течаща вода. Тя стигаше точно онова място, където Мишел беше прекарвала повече време, отколкото където и да е другаде.
Като обладан от лудост, Чарлз се затича към вкъщи. Препъна се в една снежна пряспа и падна по лице, с разперени напред ръце. Не се удари, поряза само на нещо бузата си. Изправи се и затича по-бавно.
Когато стигна до къщата, изтрополи по задното стъкло и с трясък отвори вратата.
Катрин, напрегната като силно опъната струна, неволно изпищя, когато Чарлз, вече останал без дъх, се втурна в кухнята. Чинията, която държеше, се изплъзна от ръката й и се разби на пода.
— Искам празен буркан — задъхано изрече Чарлз, без да обръща внимание на реакцията на Катрин.
Джина се появи на вратата към трапезарията, с изписан ужас на лицето. Чък се показа зад нея, после я изблъска, за да влезе в кухнята. Изправи се между Чарлз и Катрин. Беше му все едно, че баща му е по-едър от него.
Чарлз дишаше тежко. След няколко секунди успя да повтори желанието си.
— Буркан? — попита Катрин, която беше възвърнала част от самообладанието си. — Какъв буркан?
— Стъклен — каза Чарлз. — Стъклен, със здрава капачка.
— За какво? — попита Катрин. Искането му изглеждаше абсурдно.
— За вода от рибарника — каза Чарлз.
Жан Пол надникна зад Джина, която препречи вратата с ръката си, за да не го пусне да влезе.
— Защо искаш вода от езерото? — попита Катрин.
— Исусе! — успя да изрече Чарлз. Това разпит ли е? — Тръгна към хладилника.
Чък се опита да му попречи, но Чарлз без всякакво усилие го отстрани от пътя си. Чък залитна, а Катрин сграбчи ръката му и го задържа да не падне.
Чарлз се обърна от шума на създадената суматоха и видя Катрин да удържа с мъка Чък.
— Какво, по дяволите, става тук? — наостри се Чарлз.
Чък се съпротивлява още момент, с поглед, вперен в Чарлз.