Мъжът облегна количката си на телената мрежа и поведе Чарлз през главната зала, между две от пещите за каучук, където излъчваната горещина беше невероятна. Приведоха се под един свод и влязоха в коридор, водещ към една столова, малко по-тиха. Имаше две дълги маси, автомат за сода и един за цигари. Между автомата за сода и машината за цигари имаше прозорец. Мъжът заведе Чарлз до него и посочи навън:
— Виждате ли онези цистерни там?
Чарлз се долепи до стъклото, сложи ръце отстрани до очите си и се взря навън. На около петнадесет метра разстояние и доста близо до брега на реката, стояха две цилиндрични цистерни. Дори в тази ясна, лунна нощ, не можеше да види нищо повече.
— Част от бензола не попада ли в реката? — попита Чарлз, обръщайки се отново към работника.
— По-голямата част го откарват нанякъде, бог знае точно къде. Но вие познавате тези компании за промишлени отпадъци. Когато цистерните се препълнят, изливаме ги в реката; няма проблеми. Правим го нощем и то веднага се оттича. Заминава към океана. И да ви кажа истината… — Мъжът се приведе, като че ли съобщаваше тайна. — Мисля, че и онази скапана компания по отпадъците, също го изхвърля в реката. А им плащаме цяло състояние.
Чарлз стисна зъби. Видя мислено Мишел в болничното й легло, с интравенозните системи в ръката.
— Къде е управителят? — попита Чарлз, проявявайки внезапно яда си.
— Управителят? — Работникът го изгледа с любопитство.
— Началник-цех, началник-смяна. Който там е отговорен — отсече Чарлз.
— Имате предвид шефа — каза работникът. — Нат Арчър. В канцеларията си.
— Покажете ми къде е — нареди Чарлз.
Работникът го изгледа още веднъж подозрително, после се обърна и тръгна обратно към главната зала, откъдето показа една стъклена врата в края на един от високите проходи.
— Горе — каза просто.
Без да обръща повече внимание на работника, Чарлз се затича към металната стълба. Работникът го проследи с поглед, после взе слушалката на вътрешния телефон.
Пред вратата на офиса Чарлз се поколеба за момент, после натисна дръжката. Отвори се лесно, влезе. Стаята имаше вид на изолирано от шума птиче гнездо, с прозорци, гледащи надолу към залата и целия производствен цикъл. Когато Чарлз пристъпи през прага, Нат Арчър се размести на стола си и явно смутено се усмихна.
Чарлз беше се подготвил да му вдигне скандал, когато внезапно осъзна, че се познават. Беше бащата на Стийв Арчър, близък приятел на Жан Пол. Бяха едно от малкото негърски семейства в Шафсбъри.
— Чарлз Мартел! — каза Нат, подавайки ръка. — Ти си последният човек, когото очаквах да влезе през тази врата. — Нат беше открит, дружелюбен човек, който се движеше с бавните, пестеливи движения на атлет.
Изненадан да се сблъска с някой, когото познава, Чарлз със заекване обясни, че не идва на приятелско посещение.
— Добре — каза Нат, вече вглеждайки се по-внимателно в Чарлз. — Защо не седнеш?
— Ще остана прав — каза Чарлз. — Искам да зная кой е собственикът на „Рисайкъл Лтд“.
Нат се поколеба. Когато най-после проговори, думите му прозвучаха предпазливо:
— „Бруър Кемикълс“ от Ню Джърси е компанията майка. Защо питаш?
— Кой е управител тук?
— Харълд Досън, от Кавъд Бридж Роуд. Чарлз, мисля, че трябва да ми кажеш за какво става въпрос. Може би ще мога да ти спестя известни неприятности.
Чарлз загледа началника на смяната, който беше скръстил ръце на гърдите си сега, някак в отбранителна поза, доста по-различна от първоначалната дружелюбност.
— Днес на дъщеря ми поставиха диагноза левкемия.
— Съжалявам да чуя това — каза Нат със съчувствие, примесено към смущението му.
— Обзалагам се, че съжаляваш — каза Чарлз. — Вие оттук сте изхвърляли бензол в реката. Бензолът причинява левкемия.
— Какво говориш? Не сме изхвърляли бензол. Извозват го някъде.
— Не ми подхвърляй празните си приказки — ядоса се Чарлз.
— Мисля, че ще е по-добре да се измиташ оттук, човече.
— Ще ти кажа какво ще направя — изкрещя Чарлз. — Ще се погрижа някой да закрие тази гадна фабрика!
— Какво ти става? Полудял ли си или що? Казах ти, че не изхвърляме нищо в реката.
— Ха! Оня едър мъжага с татуировките, там долу, съвсем определено ми каза, че изхвърляте бензол. Така че не се опитвай да отричаш!
Нат Арчър вдигна телефона. Нареди на Уоли Краб веднага да се качи в канцеларията му. Пусна слушалката на място и се обърна към Чарлз.