— Чарлз, удобно ли ти е така? — попита Катрин.
— Как? — попита Чарлз. Не беше чул нищо от разговора.
— Ще пътувам с теб в колата ти тази сутрин и ще ме оставиш в болницата. Чък ще вземе голямата кола, ще закара Жан Пол и ще продължи към университета. Джина е съгласна да остане и да приготви вечеря.
— Ще направя любимото ти „гночи“ — ентусиазирано каза Джина.
„Гночи“! Чарлз дори не знаеше какво е „гночи“.
— Ако искам да си тръгна по-рано — продължи Катрин, — мога да отида до университета и да взема голямата кола. В противен случай ще се върна с теб. Какво ще кажеш?
Чарлз по никакъв начин не можеше да разбере как тези сложни планове биха могли да улеснят нещата. Старият метод, той да закара момчетата, а да остави голямата кола на Катрин, изглеждаше много по-прост, но всъщност му беше все едно. Дори ако решеше да работи и вечерта, може би ще е по-добре колата да е при Чък, защото така Катрин би могла да се прибере с него след обяда.
— За мен е добре — каза Чарлз и се улови, че наблюдава Чък, който беше заел обичайната си за закуска поза, изучаваше кутията с овесени ядки така, като че беше Светото писание. Беше облякъл същите вчерашни дрехи и изглеждаше точно толкова зле.
— Вчера ми се обадиха от счетоводството — каза Чарлз.
— Да, аз им дадох номера — каза Чък, без да вдигне поглед.
— Подадох молба за заем от банката — каза Чарлз. — Сигурно ще се уреди след ден-два и тогава ще платим сметката.
— Добре — каза Чък и завъртя кутията, за да проучи надписите с хранителните стойности отстрани.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш? Добре? — Чарлз обърна глава към Катрин с поглед, който й казваше: „Може ли да съществуват такива деца?“.
Чък се престори, че не е чул въпроса.
— Мисля, че е време да тръгваме — каза Катрин и се изправи, като взе прясното мляко и маслото, за да ги отнесе в хладилника.
— Просто остави всичко — великодушно каза Джина. — Аз ще се погрижа.
Чарлз и Катрин излязоха първи. Бледо зимно слънце висеше като окачено, ниско над югоизточния небосклон. Дори студената кола изглеждаше на Катрин като приятно убежище от свирепия вятър.
— По дяволите — каза Чарлз, топлейки с дъха си пръстите си. — Забравих пробата с водата от езерото.
Преди да изтича обратно до кухнята, за да я вземе, Чарлз запали колата заради Катрин, което не се оказа много лесна задача. Донесе буркана и за да не се разлее по пътя, внимателно го закрепи зад седалката си, после седна зад волана и се зае с предпазния колан.
Катрин проследи процедурата с водата от езерцето с известно неодобрение. След краткия разговор с Чарлз предишната нощ се беше надявала, че той ще съсредоточи вниманието си към Мишел. Но Чарлз се държеше странно още от момента, в който го събуди сутринта. Катрин имаше тревожното чувство, че семейството й започва да се пропуква по шевовете.
Наблюдавайки мълчаливия профил на Чарлз докато шофираше, Катрин започна на няколко пъти разговор, но прекъсваше по различни причини, най-вече защото се страхуваше, че всяка дискусия е в състояние да предизвика нов нервен изблик у Чарлз.
Когато Шосе 301 се вля в Междуградско 93, тя най-после се застави да попита:
— Как се чувстваш днес, Чарлз?
— А? О, добре. Просто добре.
— Изглеждаш така мълчалив. Не е типично за теб.
— Просто мислех.
— За Мишел?
— Да, и също за работата си.
— Не мислиш пак за „Рисайкъл Лтд“, нали?
Чарлз погледна Катрин, после отново насочи вниманието си към пътя пред себе си.
— Малко. Все още мисля, че това място носи заплаха, ако това имаше предвид.
— Чарлз, няма нещо, което криеш от мен, нали?
— Не — прекалено бързо отговори Чарлз. — Какво те кара да ме питаш?
— Не зная — призна Катрин. — Изглеждаш толкова затворен в себе си, откакто ни съобщиха за Мишел. И настроенията ти се сменят някак много бързо. — Катрин го погледна бързо, за да улови реакцията му на последния й въпрос. Но Чарлз просто продължи да кара и ако имаше реакция, то тя й убягна.
— Мисля, че просто ми се струпа много — каза Чарлз.
— Ще го споделиш с мен, нали, Чарлз? Искам да кажа, нали затова съм тук. Ето защо исках да осиновя децата. Защото искам да споделиш всичко с мен. — Катрин протегна ръка и я сложи на коляното му.