Чарлз реагира моментално, като излезе в коридора и завика сестрите. Една от тях, само през две врати, дотича запъхтяна, в очакване на криза, но си отдъхна, като разбра, че е била фалшива тревога.
— Не се безпокой, принцесо — каза безцеремонно жената, издърпвайки изцапания горен чаршаф. — Ще го почистим за секунда.
Чарлз сложи ръка на челото на Мишел. Беше влажно и горещо. Треската още не беше спаднала. Чарлз разбираше причината за повръщането; беше от лекарствата. Заля го вълна от страх. Малката стая му причиняваше клаустрофобия.
Мишел сграбчи ръката му и я стисна така, като че ли стоеше на ръба на пропаст, а Чарлз беше единственото й спасение. Впи поглед в сините очи, които бяха като огледало на нейните. Но й се стори, че вижда строгост вместо примирение, раздразнение вместо разбиране. Пусна ръката му и се отпусна на възглавницата.
— Ще намина по-късно, Мишел — каза Чарлз, разстроен, че лекарствата вече предизвикваха потенциално опасни странични ефекти. На сестрата Чарлз каза: — Предписано ли й е нещо за гадене и повръщане?
— Разбира се — отговори сестрата. — Направена е поръчка за „Компазин PRN“. Ще й донеса след минута.
— Инжекция ли е? — извика Мишел.
— Не, таблетка — каза сестрата. — В случай че стомахчето ти не я изхвърли. Ако стане така, ще трябва да те боцнем по дупето. — Тя закачливо стисна крака на Мишел.
— Само ще изпратя Чарлз до асансьора, Мишел — каза Катрин, като видя, че Чарлз тръгва към вратата. Настигна го в коридора и го сграбчи за ръката. — Чарлз, какво ти става?
Чарлз не се спря.
— Чарлз! — извика Катрин и го дръпна, за да я погледне. — Какво има?
— Трябва да се махна оттук — каза Чарлз, нервно прокарвайки пръсти през косата си. — Не мога да понасям да гледам как Мишел страда. Тя изглежда ужасно. Не знам какво да правя. Не съм убеден, че трябва да й дават тези лекарства.
— Да не й дават лекарства? — извика Катрин. Веднага се сети, че д-р Кайцман и д-р Уайли се тревожеха, че Чарлз може да поиска да прекрати лечението.
— Повръщането й — нервно каза Чарлз. — И това е само началото. — Понечи да допълни, че е сигурен, че Мишел няма да навлезе в ремисия, но се въздържа. Имаше време за още лоши новини за Катрин, а засега предпочиташе да не разрушава надеждите й.
— Но лекарствата са единствения й шанс — замоли се Катрин.
— Трябва да тръгвам — каза Чарлз. — Обади ми се, ако настъпи промяна. Ще бъда в лабораторията.
Катрин проследи с поглед как той забързва по претъпкания коридор. Дори не изчака асансьора. Видя го да се спуска към стълбите. Когато д-р Уайли й каза, че ще разчитат на нейната морална сила, тя нямаше представа, какво се опитваше да й обясни. Сега вече започваше да разбира.
Осма глава
Чарлз зави в паркинга на института, изскочи от колата и извади иззад седалката буркана с водната проба. Изтича по алеята и се наложи да чука на остъклената врата, преди портиерът да му отвори. Завивайки надясно, вместо наляво по главния коридор, той се затича към аналитичната лаборатория. Един от лаборантите, когото Чарлз уважаваше, беше седнал върху плота с апаратурата и пиеше сутрешното си кафе.
— Искам тази вода да се изследва за замърсители — каза Чарлз, останал без дъх.
— Спешна работа? — пошегува се лаборантът, забелязал прекомерната възбуда на Чарлз.
— До известна степен — каза Чарлз. — Интересуват ме предимно разтворените в нея органични вещества. Но ще бъде от полза и всичко друго, което можете да установите.
Лаборантът разви капачката, помириса и премигна.
— Ау! Надявам се, че не разреждате с нея уискито си.
Чарлз забърза обратно към собствената си лаборатория. Мозъкът му пулсираше от хаотични мисли, които преминаваха през съзнанието му с обезпокоителна скорост.
Той трябваше да приеме факта, да намери рационален подход за разрешаване на дилемата по метода на лечението на Мишел. Затова реши да вложи всички сили в ускоряване на изследванията си, с отчаяната надежда, че би могъл да постигне нещо изключително и навреме за Мишел; а и да се опита да предизвика затварянето на „Рисайкъл Лтд“. Отмъщението беше особено силно чувство и то притъпяваше тревогата за състоянието на Мишел. Когато стигна до вратата на лабораторията си, ръцете му бяха свити в юмруци. Сепна се, спомняйки си какво беше решил сутринта — да използва разума си и да не се поддава на нерационални чувства. Овладя се и бавно отвори вратата.
Елън, която седеше на бюрото му и четеше протокола за „Кансеран“, вдигна поглед и остави книгата. В движенията й се усещаше съзнателна преднамереност, която леко го озадачи, независимо от обърканите мисли в съзнанието му.