— Инжектирана ли е цялата партида мишки с антигена на гръдния рак? — попита той.
— Да — отговори Елън, — но…
— Добре — прекъсна я Чарлз, отправяйки се към малката черна дъска в стаята. Взе парче тебешир и след като изтри написаното върху нея, започна да чертае диаграмата на метода, който щяха да използват, за да установят реакцията на Т-лимфоцитите в инжектираните мишки, с цел да анализират имунологичното им поведение. Когато приключи, дъската беше изпълнена плътно и прецизно с поредица задачи. — Освен това — каза Чарлз, оставяйки тебешира, — ще опитаме и нещо друго. Подходът няма да бъде съвсем научен. Целта ще е да направим едно бързо проучване. Искам да приготвим голям брой разтвори с различна концентрация на раков антиген и с всеки от тях да инжектираме само по една мишка. Зная, че няма да има статистическа представителност. Ще бъде непълна и бърза работа, но може да се окаже от полза. А сега, докато проверяваш мишките от вчера и ги инжектираш с нова доза раков антиген, аз ще проведа няколко телефонни разговора. — Чарлз изтърси тебеширения прах от панталона си и се протегна за телефона.
— Вече мога ли да кажа нещо? — попита Елън и наклони глава, с изражение „Нали те предупредих, че ще стане така“.
— Разбира се — каза Чарлз със слушалката в ръка.
— Проверих мишките, които получиха първата доза „Кансеран“. — Тя замълча.
— Да? — каза Чарлз, питайки се какво ли следва.
— Почти всички са умрели през нощта.
На лицето на Чарлз се изписа пълно недоумение.
— Какво е станало? — Той остави слушалката.
— Не зная — призна Елън. — Няма друго обяснение, освен въздействието на „Кансеран“.
— Провери ли концентрацията на разтвора?
— Да — каза Елън. — Беше съвсем точна.
— Някакви признаци, че смъртта е причинена от инфекциозен фактор?
— Не — каза Елън. — Извиках ветеринар да ги прегледа. Не им е правил аутопсия, но мисли, че са починали от сърдечен инсулт.
— Токсичност на лекарството! — каза Чарлз, клатейки глава.
— Боя се, че да.
— Къде е оригиналът на протокола за „Кансеран“? — попита с нарастваща тревога Чарлз.
— На бюрото ти. Преглеждах го, когато ти влезе.
Чарлз взе папката и намери раздела за токсичност. После взе предварителния протокол, който бяха изготвили с Елън предния ден. Прегледа цифрите. Когато приключи, хвърли двата протокола върху бюрото си.
— Проклетият му кучи син! — избухна Чарлз.
— Да, това трябва да е обяснението — съгласи се Елън.
— Брайтън сигурно е фалшифицирал и данните за токсичност. По дяволите! Това значи, че цялото изследване на „Кансеран“, върху което Брайтън прекара две години, не струва нищо. Явно „Кансеран“ има много по-висока токсичност от тази, която докладва Брайтън. Какъв абсурд! Знаеш ли каква сума е платил досега Националният Раков Институт за изпитването на това лекарство?
— Не, но мога да се досетя.
— Милиони и милиони! — Чарлз се плесна по челото.
— Какво ще правим?
— Ние? Какво ще правят те! Целият проект трябва да се започне отново, което означава още три години!
Чарлз усети как твърдото му решение да се държи хладнокръвно и на дистанция, нещо се разколеба. Да завършат проучванията за ефикасност на „Кансеран“ беше едно нещо, но да започнат цялото изследване от нула, беше съвсем друго. Нямаше да го направи, особено сега, когато заради болестта на Мишел искаше да ускори работата по собствения си проект.
— Имам чувството, че въпреки всичко, ще настояват ние да извършим работата — каза Елън.
— Е, мен това пък въобще не ме засяга — отсече Чарлз. — Приключихме с „Кансеран“. Ако Морисън или Ибанез ни създават неприятности, ще им отвърнем, като просто им хвърлим в лицето доказателството, че проучването за токсичност не струва даже колкото хартията, върху която е напечатано. Ще ги заплашим с изявление в пресата. А след подобен скандал мисля, че дори Националният Раков Институт може да си зададе въпроса къде си влага парите.
— Не мисля, че ще е толкова лесно — каза Елън. — Мисля, че би трябвало…
— Достатъчно, Елън! — изкрещя Чарлз. — Искам да започнеш да проверяваш за антитела в първата ни партида мишки, а после да ги инжектираш повторно. Аз ще се заема с шефовете по въпроса за „Кансеран“.