Елън гневно му обърна гръб. Както обикновено, Чарлз бе отишъл прекалено далеч. Започна работата си, вдигайки колкото може повече шум със стъклениците си.
Телефонът иззвъня. Чарлз вдигна веднага слушалката. Беше от аналитичната лаборатория.
— Искате ли предварителния отчет? — попита лаборантът.
— Моля — отвърна рязко Чарлз.
— Основният замърсител е бензол и е пълно с него. Но има и по-малки количества толуол, както и трихлоретилен и въглероден тетрахлорид. Опасни вещества! На практика можеш направо да си чистиш четките от маслени бои в тях. По-късно след обяд ще дам пълен отчет.
Чарлз му благодари и затвори. Резултатите не бяха неочаквани, но беше добре, че ще получи документирано доказателство. Пред очите му неволно изплува образът на Мишел и той съзнателно го прогони, като грабна телефонния указател на Бостън от рафта над бюрото си. Прелисти го бързо, докато намери раздела за федералните власти и поредицата номера на Агенцията по опазване на околната среда. Набра този на информацията. Отговори му автоматичен запис със съобщение, че Агенцията работи от девет до пет. Още не беше станало девет.
После прелисти страниците за раздела федерални власти на щат Масачузетс, Социални грижи. Искаше да разбере колко са регистрираните случаи на левкемия и лимфома по течението на река Потомак. Но нямаше посочен телефонен номер за Регистър на туморни и ракови заболявания. Вместо това погледът му попадна на думите „Жизненоважна статистика“. Позвъни, но чу съобщение, подобно на това от Агенцията по опазване на околната среда. Чарлз погледна часовника си и разбра, че остават още двадесет минути до началото на работния ден на бюрократичните служби.
Отиде до Елън и се зае да й помага с подготовката за извършването на анализа за евентуални признаци на повишена имунологична активност у мишките, инжектирани с антиген на гръден рак. Елън явно беше решила да не му говори. Чарлз виждаше, че е ядосана и очевидно се възползваше от някогашната им близост.
Докато работеше, Чарлз си позволи да пофантазира за най-новия си подход към изследването. А какво би станало, ако мишките, инжектирани с антиген на гръден рак, успееха да реагират бързо на антигена и придобитата чувствителност да би могла лесно да се прехвърли на болните от рак мишки посредством трансферния фактор? Тогава болните мишки точно от тази партида биха излекували сами себе си. Беше толкова приятно просто… може би прекалено просто, помисли си Чарлз. Да можеше да ускори целия този процес заради Мишел…
Когато Чарлз отново вдигна поглед, отдавна минаваше девет часа. Оставяйки Елън в мрачното й настроение, Чарлз отиде до телефона и отново набра информацията на Агенцията за опазване на околната среда. Този път му отговори жена с отегчен бостънски акцент.
Чарлз се представи и каза, че иска да докладва за сериозен случай на изхвърляне на отровни вещества в река Потомак.
Жената явно не се впечатли. Остави Чарлз да изчака, докато го свърже с някой друг.
Обади се гласът на друга жена и толкова наподобяваше първия, че Чарлз се учуди, когато го помоли да повтори искането си.
— Свързали са ви погрешно — каза жената. — Тук е отделът за водоизточници и ние не се занимаваме с изхвърляне на замърсители. Трябва ви отделът за токсични отпадъци. Почакайте момент.
Чарлз пак изчака. Чу се прещракване, после сигнал свободно. Чарлз пусна слушалката и грабна телефонния указател. От списъка на Агенция за опазване на околната среда намери Отдел за токсични отпадъци и набра номера.
Отговори му подобен глас. Мина му мисълта дали в Агенцията случайно не унифицират хората си като роботи. Чарлз повтори искането си, но му казаха, че в Отдела за токсични отпадъци не се занимават с нарушения на закона и че би трябвало да позвъни на Отдела за замърсявания с масла и опасни материали. Даде му номера и затвори, преди да изчака отговор.
Набра и този номер, но натискаше бутоните толкова силно, че го заболяха пръстите.
Още една жена! Чарлз повтори оплакването си, без да се старае да прикрива раздразнението си.
— Кога е станало изхвърлянето на отпадните вещества? — попита жената.
— Замърсяването е непрекъснато, не е единичен случай.
— Съжалявам — каза жената. — Ние се занимаваме само със случайно разпилени замърсители.
— Мога ли да говоря с началника ви? — озлобен попита Чарлз.
— Един момент — въздъхна жената.