Чарлз нетърпеливо зачака, разтърквайки лицето си с ръка. Беше го избила пот.
— Мога ли да ви помогна? — чу се от другия край гласа на още една жена.
— Наистина се надявам да можете — каза Чарлз. — Обаждам се да ви съобщя, че има една фабрика, която непрекъснато изхвърля бензол, който е отровен.
— Ами ние не се занимаваме с това — прекъсна го жената. — Ще трябва да се обърнете към съответните държавни служби.
— Какво? — кресна Чарлз. — С какво тогава, по дяволите, се занимава Агенцията за опазване на околната среда?
— Имаме контролни функции — отговори жената, — задачата ни е да контролираме околната среда.
— Бих казал, че изхвърлянето на отрова в една река би следвало да е нещо, с което да се занимавате.
— Би могло да стане — съгласи се жената, — но само след като държавните органи са се запознали с въпроса. Искате ли телефона на съответната държавна служба?
— Дайте ми го — уморено каза Чарлз. Когато затвори телефона, улови втренчения поглед на Елън. Изгледа я на свой ред и тя се залови отново с работата си.
Чарлз изчака сигнала и набра поредния номер.
— Добре — каза жената, след като го изслуша. — За коя река става въпрос?
— Потомак — каза Чарлз. — Господи, нима най-после говоря с когото трябва?
— Да — успокои го жената. — И къде е фабриката, която твърдите, че извършва замърсяване?
— Фабриката е в Шафсбъри — отговори Чарлз.
— Шафсбъри? — попита жената. — Това е в Ню Хемпшир, нали?
— Да, правилно, обаче…
— Ами, ние не се занимаваме с Ню Хемпшир.
— Но реката в по-голямата си част е в Масачузетс.
— Може и да е така — каза жената, — но извира в Ню Хемпшир. Ще трябва да разговаряте с агенцията там.
— Дай ми сили — измърмори Чарлз.
— Моля?
— Имате ли телефона им?
— Не. Ще трябва да се свържете с отдел информация.
Телефонът замлъкна.
Чарлз се обади на телефонни справки в Ню Хемпшир и му дадоха номера на Щатските служби. Нямаше телефон на служба за Контрол върху замърсяването на водите, но след като позвъни на един от номерата на телефонната централа, успя да влезе във връзка с вътрешния номер, който му трябваше. Вече с чувството, че звучи като магнетофонен запис, повтори и този път искането си.
— Анонимно съобщение ли правите? — попита жената.
Изненадан от въпроса, Чарлз замлъкна за момент, преди да отговори:
— Не, аз съм д-р Чарлз Мартел, доктор на науките, първа степен, Шафсбъри.
— Добре — бавно отговори жената, сякаш си водеше записки. — Къде става посоченото замърсяване?
— В Шафсбъри. Една компания, „Рисайкъл Лтд“. Изхвърлят бензол в Потомак.
— Добре — каза жената. — Благодаря ви много.
— Почакайте момент — извика Чарлз. — Вие какво ще направите?
— Ще предам това на един от техниците — каза жената. — И той ще се занимае със случая.
— Кога?
— Не мога да ви отговоря със сигурност.
— Можете ли да ми дадете някаква представа?
— Доста сме заети с няколко петролни разлива надолу по Потомак, така че вероятно ще минат няколко седмици.
Няколко седмици не бяха срокът, който Чарлз искаше да чуе.
— Някой от техниците сега наоколо ли е?
— Не. И двамата излязоха. Почакайте! Ето, единият току-що влиза. Бихте ли желали да разговаряте с него?
— Моля ви.
Последва кратка тишина, докато мъжът вземе слушалката.
— Лари Спенсър на телефона — каза техникът.
Чарлз бързо обясни за какво се обажда и добави, че би искал някой да провери случая незабавно.
— Наистина страдаме от недостиг на работна ръка в този отдел — каза мъжът.
— Но проблемът е сериозен. Бензолът е отрова и по реката живеят много хора.
— Всички проблеми са сериозни — отговори техникът.
— Има ли нещо, което мога да направя, за да ускоря нещата? — попита Чарлз.
— Всъщност, не — каза техникът. — Въпреки че бихте могли да отидете до Агенция за опазване на околната среда и да видите дали те няма да проявят интерес.
— Точно на тях се обадих първо. Те ме прехвърлиха към вас.
— Ето, пак! — каза техникът. — Човек никога не може да предвиди кои от случаите ще поемат. След като ние извършим всичката мръсна работа, те обикновено се включват да помогнат, но понякога проявяват интерес още в началото. Това е една налудничава, неефикасна система. Не е единствената, която имаме.