Чарлз навлезе в лабиринта и забеляза, че е осеян с издигнати на стълбчета табели, указващи различните отдели. Отдела за опасни материали за щастие се оказа близо до стълбището, така че Чарлз сега се зачете в надписите, описващи подразделенията. Премина край „Проблеми на шума“, „Опазване на въздуха“, „Работа с пестициди“ и „Радиационни проблеми“. Точно зад „Проблеми със замърсяване от твърди вещества“, прочете „Замърсяване с токсични отпадъци“. Отправи се в тази посока.
Завивайки от главния коридор, Чарлз отново се оказа пред едно бюро, което служеше за бариера към вътрешността. Беше с много по-малки размери и го заемаше строен, тъмен човек, който явно беше положил големи усилия да среше естествено къдравата си коса така, че да изглежда права. Но не можеше да му се отрече заслугата, че насочи цялото си внимание към Чарлз. Беше облечен изискано и когато проговори, си послужи с акцент, почти английски в своята прецизност.
— Боя се, че не се намирате в подходящия отдел — каза младият мъж, след като изслуша оплакването на Чарлз.
— Вашият отдел не се занимава с бензол?
— Занимаваме се с бензол, да — каза мъжът, — но нашата компетенция са само разрешителните и лицензите за опасни материали.
— И къде предлагате да отида? — попита, контролирайки се Чарлз.
— Хммм — каза мъжът, докосвайки върха на носа си с грижливо маникюриран пръст. — Знаете ли, нямам никаква представа. Подобно нещо никога не е възниквало. Почакайте, нека да попитам някой друг.
С лека, гъвкава походка, младежът заобиколи бюрото, усмихна се на Чарлз и изчезна във вътрешността на лабиринта. Обувките му бяха с метални налчета и звукът от стъпките му стигаше до Чарлз, ясно отличаващ се от шума на тракащите наблизо пишещи машини. Чарлз неспокойно потръпваше, докато чакаше. Имаше чувството, че усилията му ще се окажат напълно отишли на вятъра.
Младият човек се върна.
— Всъщност, никой не знае къде да отидете — призна той. — Но имаше едно предложение, че вероятно бихте могли да опитате на двадесет и втория етаж, в Отдела за водоизточници. Може би те могат да помогнат.
Чарлз благодари, оценявайки поне готовността му да направи нещо, и се върна на стълбището. С притъпен ентусиазъм, но разпален гняв, той изкачи шестте крила от стълби до двадесет и втория етаж. Когато минаваше през двадесет и първия етаж, му се наложи да заобиколи група от трима младежи, които споделяха цигара с опиат. Изгледаха го с нагла арогантност.
Двадесет и вторият етаж беше смесица от канцеларии с нормални стени от пластмасови плоскости, редуващи се с открити площи, разделени с прегради от метър и половина. От едно недалечно кътче с разхладителни напитки Чарлз получи инструкции как да стигне до Отдела за водоизточници.
Чарлз намери бюрото на приемната, но то беше празно. Все още димяща цигара показваше, че служителят е някъде наблизо, но и след като почака малко, никой не се появи. Придобил храброст от завладялото го раздразнение, Чарлз мина край бюрото и влезе във вътрешното помещение. Някои от служителите зад преградите бяха заети на телефона или на пишещите си машини. Чарлз ходи наоколо, докато се сблъска с един мъж, понесъл пакет с федерални печатни издания.
— Извинете ме — каза Чарлз.
Мъжът остави пакета на бюрото си и му кимна в знак, че го е видял. Чарлз му поднесе вече автоматизираното си обяснение. Мъжът оправи купчината брошури, докато размисляше, после се обърна към Чарлз:
— Това тук не е подходящият отдел, където трябва да докладвате подобно нещо.
— Исусе Христе! — избухна Чарлз. — Нали е отделът за контрол над водоизточници. Искам да докладвам за замърсяване на вода с отровни вещества!
— Хей, не крещете на мен — защити се мъжът. — Ние сме натоварени само със задачата да контролираме съоръженията за обработка на водата и съоръженията за изхвърляне на отпадни води.
— Съжалявам — каза с известно съчувствие Чарлз. — Но нямате представа колко отчайващо, вбесяващо е всичко това. Аз имам едно обикновено, просто оплакване. Зная за една фабрика, от която изхвърлят бензол в една река.
— Може би трябва да опитате в Отдела за опасни замърсители — каза мъжът.
— Вече опитах.
— О! — каза, все още размишлявайки, мъжът. — Защо не опитате Отделът за контрол върху прилагане на законите, на двадесет и третия етаж.