Чарлз го гледа известно време като онемял.
— Контрол върху прилагане на законите? — повтори той. — Защо никой не ми спомена за това досега?
— И аз се учудвам — каза мъжът.
Чарлз не престана да мърмори проклятия под носа си, докато намери друго стълбище и се изкачи на двадесет и третия. Мина край Отдела за финансово счетоводство, Личен състав, Отдела за планиране и развитие на програмите. Точно след мъжката тоалетна беше Отделът за контрол върху прилагане на законите. Чарлз влезе.
Едно чернокожо момиче с големи, оцветени в розово очила, вдигна поглед от последния роман на Сидни Шелдън. Явно беше на интересно място, защото не прикри раздразнението си от това, че я безпокоят.
Чарлз й каза какво иска.
— Не зная нищо по въпроса — каза момичето.
— С кого би трябвало да разговарям? — бавно попита Чарлз.
— Не зная — каза момичето и се върна отново към книгата си.
С лявата си ръка Чарлз се облегна на бюрото, а с дясната издърпа книгата. После я тръшна с такава сила пред момичето, че то подскочи.
— Извинявайте, че ви обърках страниците — каза Чарлз, — но искам да говоря с шефа ви.
— Мис Стивънс? — попита момичето, изплашено какво ли още може да последва.
— Мис Стивънс да бъде.
— Днес отсъства.
Чарлз забарабани с пръсти по бюрото, потискайки желанието си да се пресегне и да разтърси момичето.
— Добре — каза той. — А този, който я замества?
— Мис Амендола? — предложи момичето.
— Не ме интересува как се казва.
Момичето неспокойно го изгледа, изправи се и излезе.
Когато се появи отново, около пет минути по-късно, след нея вървеше разтревожена жена на около тридесет и пет.
— Аз съм мисис Амендола, заместник-началник тук. Мога ли да ви помогна?
— Силно се надявам — каза Чарлз. — Аз съм д-р Чарлз Мартел и се опитвам да докладвам за една фабрика, която изхвърля отровни химикали в една река. Препращаха ме от един отдел в друг, докато накрая някой каза, че имало Отдел за контрол върху прилагане на законите. Но когато пристигнах тук, секретарката не беше чак толкова общителна, така че поисках да говоря с началник.
— Казах му, че не зная нищо за изхвърляне на химикали — обясни младото чернокожо момиче.
Мисис Амендола прецени за момент обстановката, след това покани Чарлз да я последва.
След като преминаха край десетина канцеларии кутийки, влязоха в малък офис без прозорци, освежен с един рекламен туристически плакат. Мисис Амендола посочи към креслото и с известни усилия успя да се вмъкне на собствения си стол зад бюрото.
— Ще трябва да проявите разбиране — каза тя, — но обикновено не ни посещават непознати хора с оплаквания като вашето. Но разбира се, това не е извинение за неучтивостта.
— А спазването на какви закони, по дяволите, контролирате вие, ако не тези за опазването на околната среда? — враждебно каза Чарлз. Той имаше усещането, че след като го доведе в офиса си, за да му се извини, тя сега просто ще го отпрати в друг отдел.
— Основната ни работа — каза жената, — е да проверяваме дали фабриките, които работят с опасни отпадни материали, са се погрижили за всички необходими разрешителни и лицензи. Законът гласи, че трябва да го направят и ние контролираме дали са спазили този закон. Понякога се налага да представим нещата пред съда и да искаме налагане на глоби.
Чарлз сведе глава и започна да масажира слепоочията си. Очевидно абсурдността, която мисис Амендола му описваше, не беше очевидна за самата нея.
— Добре ли сте? — Мисис Амендола се наклони напред.
— Почакайте, искам да съм сигурен, че разбирам какво казвате — каза Чарлз. — Най-важната задача на Отдела за контрол върху прилагане на законите към Агенцията по опазване на околната среда е да следи дали са в ред книжата. Той няма нищо общо с прилагането на Закона за запазване чистотата на водите и други подобни?
— Не е точно така — каза мисис Амендола. — Не трябва да забравяте, че всичките ни грижи за околната среда са сравнително ново явление. Законите все още се формулират. Първата стъпка е регистрирането на всички потребители на опасни материали и съответното им информиране за правилата. Тогава и само тогава ние ще бъдем в състояние да преследваме нарушителите.
— Така че, засега, в безскрупулните фабрики могат да правят каквото си поискат — каза Чарлз.
— Това също не е съвсем вярно — каза мисис Амендола. — Ние наистина имаме отдел за проверки, който е част от аналитичната ни лаборатория. При настоящото ръководство, бюджетът ни беше орязан и за нещастие този отдел засега е твърде малък, но точно това е мястото, където трябва да се отнесе оплакването ви. След като те изготвят документация по нарушението, прехвърлят въпроса към нас и ние предаваме случая на един от адвокатите на Агенцията за защита на околната среда. Кажете ми, д-р Мартел, как се казва фабриката, която ви е разтревожила?