— „Рисайкъл Лтд“, в Шафсбъри.
— Защо да не проверим документацията им? — каза, изправяйки се мисис Амендола.
Чарлз я последва по дългия коридор. Тя спря пред една заключена врата и постави пластмасовата си карта в процепа.
— Имаме доста съвременна обработка на данните — каза мисис Амендола, придържайки вратата отворена за Чарлз, — така че се налага да засилваме предпазните мерки.
Вътре въздухът беше по-хладен и по-чист. Нямаше миризма на цигарен дим. Явно, доброто състояние на компютърния терминал се считаше по-важно от здравето на персонала. Мисис Амендола седна пред един от свободните терминали и набра на екрана „РИСАЙКЪЛ ЛТД. Н. Х.“. Последва десетсекундна пауза и катоднолъчевата лампа премигна. Появи се компютърно описание на „Рисайкъл Лтд“, включващо факта, че тя беше изцяло притежание на „Бруър Кемикълс“ от Ню Джърси. После бяха изброени всички отровни химикали, с които фабриката работеше, както и датата на подаване на документи за разрешително или лиценз и датата на тяхното издаване.
— Кои химически химикали ви интересуват? — каза мисис Амендола.
— Бензол, предимно.
— Ето го, тук. Номерацията на Агенцията ни V019 в каталога за опасни химикали. Изглежда, че всичко е наред. Допускам, че не нарушават никакви закони.
— Но те изхвърлят материала направо в реката — възкликна Чарлз. — Зная, че това е нарушение на закона.
Другите обитатели на стаята вдигнаха погледи от работата си, шокирани от гневния изблик на Чарлз. Неписаният закон в помещението на компютърния терминал явно беше църковна тишина.
Чарлз сниши глас:
— Можем ли да се върнем в канцеларията ви?
Мисис Амендола кимна.
Обратно в канцеларията Чарлз се изтегли до предния край на креслото:
— Мисис Амендола, ще ви разкажа целия случай, защото мисля, че може да сте в състояние да ми помогнете.
Чарлз се впусна да разказва за левкемията на Мишел, за смъртта на Тад Шонхаузер, причинена от апластична анемия, за това как е открил бензол в реката, а после е доказал присъствието му, за посещението си в „Рисайкъл Лтд“.
— Господи! — каза тя, когато Чарлз замлъкна.
— Имате ли деца? — попита Чарлз.
— Да! — каза мисис Амендола с неподправен страх в гласа си.
— Тогава вероятно можете да разберете какво ми струва всичко това — каза Чарлз. — А вероятно можете да разберете и защо искам да направя нещо по въпроса с „Рисайкъл Лтд“. Сигурен съм, че по река Потомак живеят много деца. Но очевидно ще се нуждая от помощ.
— От мен искате да се опитам да накарам Агенцията по опазване на околната среда да вземе отношение — каза мисис Амендола. Като заключение, не въпрос.
— Точно така — отговори Чарлз. — Или да ми кажете как да го направя аз.
— Ще бъде най-добре, ако подадете оплакването си писмено. Адресирайте го до мен.
— Това е лесно — каза Чарлз.
— А документирани доказателства? Можете ли да приложите такива?
— Вече имам анализа от водата в рибарника — каза Чарлз.
— Не, не — каза мисис Амендола. — Нещо от самата фабрика: изявление от бивш работник, документирани подобни случаи, снимки от действително изхвърляне на химикали в реката. Неща от този род.
— Предполагам, че е възможно — каза Чарлз, мислейки върху последното предложение. Имаше фотокамера „Полароид“…
— Ако успеете да ми представите някакво доказателство мисля, че ще успея да убедя Секцията по контрол да го потвърди, а след това да предизвика официално разследване. Така че, зависи от вас. В противен случай, проблемът ще трябва да изчака разглеждането си по етапния ред.
Когато излезе от сградата на федералните власти Чарлз отново беше завладян от чувство на потиснатост. Сега беше много по-убеден, че ще успее да убеди която и да е институция да предприеме нещо за „Рисайкъл Лтд“. И съответно, идеята да поеме нещата в собствените си ръце, му изглеждаше все повече като забавна фантазия.
Колкото повече мислеше за „Бруър Кемикълс“, толкова по-силно се гневеше от факта, че група бизнесмени, насядали в облицованите си с дъбова ламперия канцеларии в Ню Джърси, биха били в състояние да разрушат щастието му и да го лишат от онова, което обичаше най-много. Наближавайки Уайнбъргър, Чарлз реши да позвъни на Организацията на родителите, загубили децата си и да им каже, че разбира чувствата им.