— Ние вече знаем, че сте открили токсичност в „Кансеран“ — каза д-р Ибанез, като смукна кратко от пурата си и съвсем несъзнателно разклати доводите на Чарлз. — Разбираме, че преценките на д-р Брайтън не са съвсем точни.
— Което е твърде меко казано — каза Чарлз, осъзнавайки с отчаяние, че бяха отнели най-силния му коз.
— Очевидно, всички данни за „Кансеран“ в проучването на д-р Брайтън са били фалшифицирани. — С ъгъла на очите си внимателно наблюдаваше реакцията на двамата Уайнбъргър, като се надяваше, че ще забележи някакъв ответ, но напразно.
— Много неприятно — съгласи се д-р Ибанез. — Изходът е да спасим каквото можем и да продължим напред.
— Но моите наблюдения показват, че лекарството е изключително токсично — съвсем отчаян каза Чарлз, — толкова токсично в действителност, че би трябвало да се приема в хомеопатични дози.
— Това не е наша грижа — каза Джошуа Уайнбъргър младши. — Въпрос на маркетингова политика, а точно този отдел на „Лесли Фармасютикълс“ е изключително добър. В състояние са да продават лед на ескимоси.
Думите му смаяха Чарлз. Липсваше дори привиден намек за етичност. Дали продуктът би помогнал на хората, нямаше никакво значение. Ставаше въпрос за бизнес — големият бизнес.
— Чарлз! — за пръв път проговори д-р Морисън. — Искаме да те попитаме, дали си в състояние да извършиш паралелно изследванията за ефикасност и токсичност.
Чарлз прехвърли вниманието си към д-р Морисън и го загледа враждебно.
— Подобен подход би свел индуктивното проучване до чист емпиризъм.
— Не ни интересува как ще го наречеш — каза с усмивка д-р Ибанез. — Само искаме да знаем дали може да стане.
Джошуа Уайнбъргър старши се засмя. Харесваха му енергични хора и настойчиви идеи.
— И не се интересуваме от това, колко опитни животни ще използваш — великодушно добави Морисън.
— Правилно — съгласи се д-р Ибанез. — Все пак, бихме ти препоръчали да използваш мишки, тъй като са значително по-евтини, но ще можеш да използваш толкова, колкото искаш. Това, което предлагаме, е да правиш изследвания за ефикасност, но с много широк обхват на дозировка. При обобщаването на експеримента новите стойности за токсичност биха могли да се екстраполират и после с тях да се заместят фалшивите данни от изследването на д-р Брайтън. Толкова е просто, при това разполагаме с неограничено време! Какво ще кажеш, Чарлз?
— Преди да отговориш — каза Морисън, — мисля, че е редно да те предупредя, че ако откажеш, в името на интересите на института ще се наложи да те освободим и да потърсим някой, който би отдал на „Кансеран“ полагащото му се внимание.
Чарлз изгледа последователно всички. Страхът и паниката му бяха изчезнали. Останаха гневът и презрението.
— Къде са лабораторните ми дневници? — попита изморено той.
— Непокътнати и в безопасност в сейфа — каза д-р Ибанез. — Те са собственост на института, но ще си ги получиш веднага, щом приключиш с работата по „Кансеран“. Виждаш ли, искаме да се концентрираш върху „Кансеран“ и сме на мнение, че ако са при теб, изкушението би било прекалено силно.
— Трудно ни е да ти обясним, доколко е важна бързината в случая — допълни Джошуа Уайнбъргър младши. — Но като още един стимул, ще заплатим премия от 10 000 долара, ако можеш да ни предадеш резултатите от предварителните проучвания в рамките на пет месеца.
— Бих казал, че сумата е много щедра — каза д-р Ибанез. — Но не е нужно да вземаш решение в момента. Всъщност, споразумяхме се да ти дадем двадесет и четири часов срок. Не искаме да се чувстваш притиснат до стената. Но все пак трябва да знаеш, че ще направим някои предварителни проучвания за евентуален заместник. Дотогава, д-р Мартел.
Отвратен, Чарлз се обърна и се отправи към вратата. Когато стигна до нея, д-р Ибанез извика:
— Още нещо. Бордът на директорите и цялата администрация искат да ти изкажат съболезнованията си по повод болестта на дъщеря ти. Надяваме се да се оправи бързо. Здравната осигуровка от института, между впрочем, е валидна само докато си назначен на работа при нас. Приятен ден, докторе.
Чарлз искаше да изкрещи. Вместо това се затича бързо по коридора на администрацията, а после надолу по противопожарното стълбище, стигна до лабораторията си, но когато прекрачи прага, вече не знаеше дали иска да остане там. За първи път почувства, че да бъдеш част от института Уайнбъргър, всъщност е падение. Противен му беше и факта, че бяха научили дори за Мишел. На всичко отгоре използваха болестта й като средство за принуда срещу него. Беше жестоко. Боже!