Огледа лабораторията, негов дом за последните осем години. Познаваше добре всяко стъкълце, всеки инструмент, всяка стъкленица с реагент. Струваше му се нечестно, че биха могли грубо да го лишат от заобикалящата го среда ей така, по прищявка, и особено сега, когато бележеше такива успехи.
Погледът му спря върху посявката, която беше направил с левкемичните клетки на Мишел. Приближи се с огромно усилие до инкубатора и загледа редицата от грижливо подредени стъклени епруветки. Изглежда се развиваше добре и Чарлз изпита удовлетворение, от което така много се нуждаеше. Доколкото можеше да прецени, процесът на изолиране и уголемяване на раковия антиген явно се извършваше и при човешките клетки толкова добре, колкото при животинските. Тъй като вече почти беше време за следващата стъпка на експеримента, Чарлз нави ръкавите си и пъхна края на вратовръзката под ризата. Работата беше неговото средство за забрава и той се приведе над задачата си. В крайна сметка, разполагаше с двадесет и четири часа, преди да превие гръб пред ръководството. Знаеше го, но не искаше да приеме в себе си, че заради Мишел трябваше да се подчини. Наистина нямаше избор.
Девета глава
На връщане от болницата „Бет Изабел“, където беше направила безуспешно посещение на Мардж Шонхаузер, Катрин усети, че е накрая на силите си. Беше предположила, че Мардж сигурно е много зле, иначе не биха я приели в болница, но въпреки това не беше подготвена за това, което видя. Явно при смъртта на Тад в съзнанието на Мардж се беше прекъснала някаква много важна нишка, защото сега тя беше потънала в абсолютно непроницаема апатия, не реагираше, отказваше да яде, дори да спи. Катрин беше седяла безмълвно до нея до момента, когато усети невероятно вътрешно напрежение и я напусна. Сякаш депресията на Мардж беше заразна. Катрин се втурна обратно към педиатричната болница, бягайки от завършека на една трагедия, към началото на друга.
Изкачвайки се с претъпкания асансьор към крило „Андерсън 6“, тя се замисли дали това, което се случи на Мардж, би могло да се случи на нея или на Чарлз. Той беше лекар и бе редно да допусне, че би имал повече шансове да се справи със ситуация като настоящата, обаче поведението му не подсказваше нищо такова. Независимо от ужаса, който изпитваше от болници и болести, Катрин се опита да се въоръжи със сили за бъдещето.
Асансьорът спря на етажа на „Андерсън 6“ и Катрин с мъка успя да се добере до вратата и да излезе, преди тя да се затвори. Бързаше да се върне при Мишел, защото детето с нежелание се беше съгласило да я пусне да излезе. Катрин беше успяла да я убеди, след като разговаряха след обяда, но й обеща, че ще се върне след половин час. За нещастие, вече беше изминал почти един час.
Тази сутрин, след като Чарлз замина, Мишел дълго остана притисната до Катрин и се тревожеше, че Чарлз й е сърдит. Катрин й говори дълго, но не успя да я убеди, че не е така.
Сега Катрин отвори вратата на стаята на Мишел с надеждата, че ще я види заспала в леглото й. В началото си помисли, че тя наистина спи, защото лежеше неподвижна. Но после Катрин забеляза, че детето беше изритало завивките и се беше смъкнало в долния край на леглото, а единият й крак беше неестествено подвит под тялото й. Гърдите на Мишел се повдигаха тежко от дишането й, което беше най-страшно, лицето й беше придобило ужасен син оттенък, а устните й бяха станали почти черни.
Спускайки се към леглото, Катрин я сграбчи за раменете.
— Мишел! — извика тя, разтърсвайки я силно. — Какво се е случило?
Устните на Мишел помръднаха и клепачите й се разтвориха, но под тях проблесна само бялото на очите; зениците й бяха потънали.
— Помощ! — завика Катрин, спускайки се към коридора. — Помощ!
От стаята на сестрите излезе старшата, последвана от една санитарка. От една от близките до тази на Мишел стаи се появи друга сестра. Трите бързо влязоха при Мишел, избутвайки обхванатата от паника Катрин.
— Повикайте лекарски екип — нареди старшата сестра.
Сестрата, застанала до долния край на леглото, бързо отиде до вътрешния телефон и извика на служителя от помещението на сестрите да се обади на лекар.
През това време старшата беше успяла да напипа бърз, едва доловим пулс.