— Изглежда на сърдечна криза — каза тя. — Сърцето й бие толкова бързо, че е трудно да се разграничат отделните удари.
— И аз мисля така — каза другата сестра, докато поставяше уреда за измерване на кръвно налягане около ръката на Мишел.
— Тя диша, но цианотично — каза старшата. — Дали да й направим дишане уста в уста?
— Не зная — каза втората сестра, помпайки апарата за кръвното. — Може би ще помогне на цианозата.
Третата сестра се върна до леглото и изпъна краката на Мишел, докато старшата се наведе и стискайки носа на Мишел, доближи устата си до нейната и вдиша въздух.
— Успях да измеря кръвното — каза втората сестра. — Шестдесет на четиридесет, но се променя.
Старшата продължи да диша вместо Мишел, но собственото учестено дишане на Мишел затрудняваше задачата й. Затова сестрата се изправи.
— Мисля, че повече й преча, отколкото й помагам. По-добре да спра.
Катрин стоеше там, притисната до стената, ужасена от сцената пред себе си, но не смееше да помръдне, за да не пречи. Нямаше представа какво ставаше, но усещаше, че е много лошо. Къде беше Чарлз!
Една жена от редовния екип на болницата беше първият явил се лекар. Тя дойде така забързана по коридора, че се наложи да се хване за вратата, за да не се хлъзне и да падне на излъскания под на стаята. Изтича направо до леглото и грабна китката на Мишел, за да намери пулса.
— Мисля, че е сърдечна криза — каза старшата сестра. — Болна е от левкемия. Миелобластична. Втори ден на лечение с медикаменти.
— Има ли вписана история на сърдечни смущения? — попита лекарката, докато се навеждаше пред лицето на Мишел. — Поне зениците й са надолу.
Сестрите се спогледаха.
— Не мислим, че има регистрирана история на сърдечни заболявания. Не ни беше докладвано — каза старшата сестра.
— Кръвно налягане? — попита лекарката.
— Последният път беше шестдесет на четиридесет, но променливо — каза втората сестра.
— Сърдечна криза — каза лекарката. — Отдръпнете се за секунда.
Лекарката стисна ръката си в юмрук и го стовари върху мъничкия гръден кош на Мишел така, че звукът от удара накара Катрин да се сепне.
Пристигна един изключително младолик главен лекар, следван от двама други, които бутаха пред себе си количка, натоварена с всякакви медицински принадлежности и с прикачена отгоре електронна апаратура.
Лекарката докладва накратко за състоянието на Мишел, докато сестрите бързо свързваха проводниците на апаратурата за електрокардиограма към крайниците на Мишел.
Старшата се приближи към една от другите сестри и й каза да потърси д-р Кайцман.
Електронната кутия, прикрепена върху количката, започна да бълва една безкрайна, тясна лента, върху която Катрин можеше да различи червените плетеници на електрокардиограмата. Лекарите се струпаха около машината, забравяйки за момента Мишел.
— Сърдечна криза, точно така — каза главният лекар. — При затрудненото й дишане и цианозата явно е станало някакво хемодинамично объркване. Какво означава това, Джордж?
Един от другите лекари вдигна поглед объркан.
— Означава, че би трябвало да я поставим незабавно на система, мисля.
— Правилно мислиш — съгласи се главният лекар. — Но нека първо подадем известно количество лидокаин. Да видим сега, детето трябва да тежи около петдесет килограма, нали?
— Малко по-малко — каза лекарката.
— Добре, петдесет милиграма лидокаин. И добавете един милиграм атрофин, за да не изпадне в брадикардия.
Екипът заработи бързо, с координирани действия, като единият от лекарите подготви лекарствата, другият извади електродните подложки, а третият помогна да преместят Мишел в подходящо положение на леглото. Поставиха едната подложка под гърба й, а другата точно срещуположно, но върху гърдите.
— Добре, отдръпнете се — каза главният лекар. — За начало ще използваме шок петдесет вата в секунда, програмиран така, че да се подаде R-вълната. Започвам.
Той натисна един бутон и след моментна пауза, тялото на Мишел се присви, а ръцете и краката й отскочиха от леглото.
Катрин наблюдаваше с ужас как лекарите останаха приведени над машината, игнорирайки напълно бурната реакция на Мишел. Катрин видя как тя разтвори очи в пълно объркване и надигна глава от възглавницата. За щастие, лицето й бързо възвърна нормалния си цвят.
— Не е зле! — извика главният лекар, наблюдавайки лентата с графиката на електрокардиограмата, изписвана от машината.