— Защо ми разказвате това? — попита Катрин, убедена, че д-р Кайцман знаеше, че едва ли би разбрала много от онова, което й казваше.
— Заради реакцията на съпруга ви вчера — отговори д-р Кайцман. — И поради това, което аз и д-р Уайли ви обяснихме. Боя се, че чувствата на съпруга ви ще вземат връх и той ще се опита да спре лекарствата.
— Но ако те не действат, вероятно би трябвало да се спрат! — каза Катрин.
— Мисис Мартел, Мишел е едно изключително болно дете. Тези лекарства са единственият й шанс за оцеляване. Да, разочаровани сме, че досега нямат никакъв ефект. Съпругът ви е прав като твърди, че шансовете й са нищожни. Но без хемотерапията, тя изобщо няма шансове.
Катрин усети пронизващо чувство на вина; трябваше да доведе Мишел в болницата преди няколко седмици.
Д-р Кайцман се изправи.
— Надявам се, че разбирате това, което ви казах. Мишел има нужда от вашата сила. Сега искам да се обадите на съпруга си и да го извикате тук. Ще трябва да го уведомим за случилото се.
Още преди автоматичният брояч за радиоактивност да започне да отчита електроните, излъчващи се от редицата епруветки, Чарлз беше убеден, че радиоактивните зародиши бяха погълнати и вградени в органичната посявка, направена от левкемичните клетки на Мишел. Сега беше на последните стъпки от подготовката на концентриран разтвор от повърхностен протеин, който изолираше левкемичните клетки на Мишел от нормалните й клетки. Този протеин беше чужд за тялото на Мишел, но не беше отхвърлен поради мистериозния блокиращ фактор, за който Чарлз беше сигурен, че съществува в системата на Мишел. Чарлз се стремеше да проучи точно този блокиращ фактор. Да можеше да узнае поне малко за метода на действие на блокиращия фактор, може би тогава би могъл да го спре или елиминира. Разстройваше го факта, че е така близо до разрешаването на един проблем, а се налагаше да прекрати работата си. В същото време разбираше, че може да се окаже въпрос на петгодишен труд, без гаранция за успех.
Затваряйки капака на инкубатора с органичните посевки, той се върна до бюрото си, смътно озадачен защо Елън още я няма. Искаше да обсъди проекта „Кансеран“ с някой, който разбира, а тя беше единственият човек, на който можеше да се довери.
Седна, опитвайки се да не мисли за неотдавнашната унизителна среща с д-р Ибанез и двамата Уайнбъргър. Вместо това си припомни неприятното посещение в канцелариите на Агенцията за опазване на природната среда, което не го накара да се почувства по-добре. Все пак успя да се разсмее над собствената си наивност да си помисли, че би могъл просто да влезе в една правителствена агенция и да си въобразява, че ще постигне нещо. Замисли се, дали има някакъв начин да достави фотографско доказателство за замърсяването, извършвано от „Рисайкъл Лтд“. Съмняваше се, но щеше да опита.
Може би, ако самият той успееше да набави доказателствата, би трябвало направо да потърси съдебна отговорност на „Рисайкъл Лтд“, а не да изчаква същото от страна на Агенцията. Чарлз имаше съвсем бледа представа за законите, но си спомни откъде може да получи информация. От адвокатската фирма, която имаше договорни отношения с Уайнбъргър.
Долното ляво чекмедже беше мястото, където Чарлз държеше най-различни брошури. Онова, което търсеше, се оказа почти на дъното: малка червена книжка, озаглавена „Добре дошли зад граница: Това е вашият Раков Институт Уайнбъргър“. На гърба имаше списък на важни телефонни номера. В раздел „Услуги“ бяха вписани „Хуберт, Хуберт, Гарачник и Пиърсън“, Стейт стрийт, следвани от няколко номера. Той набра първият.
Чарлз се представи и веднага го превключиха към службата на г-н Гарачник. Секретарката му беше особено сърдечна и само след няколко минути Чарлз разговаряше със самия г-н Гарачник. Явно, институтът Уайнбъргър беше ценен клиент.
— Нуждая се от известна информация — каза Чарлз, — по въпроса за съдебното преследване на една компания, която изхвърля отровни отпадъци в една обществена река.
— Би било най-добре — каза г-н Гарачник, — ако натоварим по въпроса един от нашите адвокати, специализирани по законите, свързани с околната среда. Все пак, ако въпросът ви е от общ характер, може би ще мога да помогна. Институтът Уайнбъргър заинтересован ли е от съдебно дирене, засягащо опазването на околната среда?