— Не — каза Чарлз. — За нещастие, не. Аз лично съм заинтересован от това.
— Разбирам — каза г-н Гарачник, вече с охладнял тон. — „Хуберт, Хуберт, Гарачник и Пиърсън“ не обслужват личните правни проблеми на служители на института Уайнбъргър, освен ако не се сключи специално споразумение със служителя.
— Това може да се направи — каза Чарлз. — Но след като вече разговарям с вас по телефона, защо просто не ми опишете накратко процедурата?
Последва пауза. Г-н Гарачник искаше да накара Чарлз да разбере, че въпросът му е под нивото му на старши партньор във фирмата.
— Би могло да се процедира под формата на съдебно дирене от името на отделна личност, или на дадена група от обществеността. Ако става въпрос за индивидуално съдебно преследване, ще трябва да представите конкретни нанесени щети, а ако…
— Имам нанесени щети — прекъсна го Чарлз. — Дъщеря ми се разболя от левкемия!
— Д-р Мартел — с раздразнение отвърна г-н Гарачник, — като лекар би трябвало да знаете, че установяването на причинна връзка между замърсяване и левкемия би било изключително трудно. Обаче при съдебно дирене от името на обществена група, с цел осигуряване на съдебно разпореждане срещу фабриката, вие няма нужда да представяте нанесени специфични щети. Това, което ще ви трябва, е участието на тридесет до четиридесет души. Ако решите да се занимаете по-нататък със случая, бих ви предложил да влезете в контакт с Томас Уилсън, един от нашите нови, по-млади адвокати. Той проявява интерес към дела, свързани с околната среда.
— От значение ли е това, че фабриката се намира в Ню Хемпшир? — бързо попита Чарлз.
— Не, само делото трябва да се гледа в съд на Ню Хемпшир — каза г-н Гарачник, явно нямащ търпение да приключи разговора.
— А ако е собственост на корпорация в Ню Джърси?
— Това може да представлява известни затруднения, а може би не — каза г-н Гарачник, проявявайки внезапно интерес. — За коя фабрика в Ню Джърси говорите?
— Място, наречено „Рисайкъл Лтд“ в Шафсбъри — отговори Чарлз.
— Което е собственост на „Бруър Кемикълс“ от Ню Джърси — бързо добави г-н Гарачник.
— Правилно — изненадан каза Чарлз. — Откъде знаете?
— Защото в някои случаи непряко представляваме „Бруър Кемикълс“. И в случай че не ви е известно, „Бруър Кемикълс“ са собственици на института Уайнбъргър, въпреки че той се управлява от непечеливша организация.
Чарлз се стъписа.
Г-н Гарачник продължи:
— „Бруър Кемикълс“ основаха Уайнбъргър, когато разшириха дейността си и навлязоха в лекарствената индустрия чрез закупуването на „Лесли Фармасютикълс“. Аз бях против тогава, но Уайнбъргър старши беше решен да го направи. Боях се от антитръстови мерки, но те никога не бяха предприети поради прикритието на непечеливш обект. Във всеки случай, д-р Мартел, вие по принцип работите за „Бруър Кемикълс“, така че размислете повторно при това положение дали да съдите някого.
Чарлз много бавно постави слушалката върху телефона. Не можеше да повярва това, което току-що беше чул. Никога не бяха го интересували финансовите въпроси на института, освен дотолкова, че Уайнбъргър беше в състояние да му осигурява работно пространство и оборудване. Но сега научи, че всъщност работеше за един конгломерат, който носеше абсолютна отговорност за замърсяването на една обществена река с отпадъци, причиняващи рак, а в същото време управляваше научен институт, чиято предполагаема дейност беше да изследва лечението на рака. Що се отнася до „Кансеран“, компанията майка контролираше както лекарствената фирма, притежател на патентите, така и изследователската фирма, избрана да докаже неговата ефикасност.
Вече не беше чудно защо Уайнбъргър беше толкова заинтересован от проекта „Кансеран“.
Телефонът сепна опънатите нерви на Чарлз, когато иззвъня под все още протегнатата му ръка. Тъй като телефонът стана източник на току-що узнатото ужасно разкритие, Чарлз се поколеба дали да отговори. Несъмнено го търсеха от администрацията, твърдо решени да го подложат на допълнителен натиск и още лъжи.
Внезапно мислите му се насочиха към Мишел. Може би го търсеха във връзка с дъщеря му. Грабна слушалката и я притисна до ухото си.
Оказа се прав. Беше Катрин и гласът й звучеше по същия напрегнат начин, както предишния ден. Гърлото му се сви.
— Наред ли е всичко?
— Мишел не е много добре. Имаше усложнения. По-добре ще е да дойдеш.