Чарлз я прегърна и огледа малката стая. Д-р Уайли се беше облегнал до една маса и гледаше в земята. Д-р Кайцман седеше срещу него с кръстосани крака и ръце, сплетени около коляното. Седеше с такъв вид, сякаш беше погълнат от изследване на тъканта на панталона си. Никой не проговори, но Чарлз усети нервност и погледът му се стрелна неспокойно от единия доктор на другия. Сцената изглеждаше толкова изкуствена, така театрална. Предстоеше нещо, а Чарлз ненавиждаше сценичните постановки.
— Е, добре — предизвикателно каза Чарлз. — Какво става?
Д-р Уайли и д-р Кайцман започнаха да говорят едновременно, после спряха.
— Става въпрос за Мишел — каза накрая д-р Кайцман.
— Дотолкова успях да предположа — каза Чарлз. Топката в стомаха му се стегна все повече.
— При нея нещата не вървят, както бихме се надявали — каза д-р Кайцман, за пръв път поглеждайки Чарлз в лицето. — С лекарските семейства е винаги най-трудно. Мисля, че бих нарекъл това „Законът на Кайцман“.
Чарлз не беше в настроение за шеги. Продължи да гледа втренчено онколога, чието лице отново потръпна в един от характерните си спазми.
— Какво означава тази двойна доза „Донорубицин“?
Д-р Кайцман преглътна.
— Дадохме й първата доза вчера, но нямаше ефект. Днес й дадохме друга. Трябва да унищожим циркулиращите левкемични клетки.
— Тази не е нормалната процедура, нали? — отсече Чарлз.
— Не — уклончиво отговори д-р Кайцман, — но Мишел не е обикновен случай. Исках да опитам…
— Да опитате! — изкрещя Чарлз. — Слушайте, д-р Кайцман — продължи ядосан Чарлз, сочейки обвинително с пръст към Кайцман, — дъщеря ми не лежи тук, за да си правите опити с нея. Това, което в действителност казвате, е, че шансовете й за ремисия са толкова нищожни, че вие сте готов да експериментирате.
— Чарлз! — каза Катрин. — Това не е честно.
Чарлз не й обърна внимание.
— Същността на нещата, д-р Кайцман, е в това, че вие сте дотолкова сигурен, че болестта й е неизлечима, та сте се отказали от ортодоксалната хемотерапия. Е, аз не съм убеден, че вашите експерименти не намаляват шансовете й. Какво ще кажете за тази сърдечна криза? Тя никога не е имала проблеми със сърцето. Не причинява ли „Донорубицин“-ът сърдечни проблеми?
— Да — съгласи се д-р Кайцман, — но обикновено не толкова бързо. Не зная какво да мисля за това усложнение и затова поисках консулт с кардиолог.
— Е, аз мисля, че е от лекарството — каза Чарлз. — Съгласих се на хемотерапия, но допуснах, че ще прилагате стандартните дози. Не съм сигурен, че ще се съглася да ги удвоявате.
— Щом е така, тогава вероятно ще трябва да се обърнете към друг онколог — каза уморено д-р Кайцман, изправи се и започна да си събира нещата. — Или просто да се заемете със случая сам.
— Не! Моля ви! — каза Катрин, пусна Чарлз и хвана ръката на д-р Кайцман. — Моля ви! Чарлз просто е разстроен. Моля ви, не ни изоставяйте. — Тя се обърна като обезумяла към Чарлз: — Чарлз, лекарството е единствената възможност за Мишел. — Обърна се отново към д-р Кайцман: — Не е ли така?
— Така е — каза д-р Кайцман. — Увеличаване на хемотерапията, дори това да е необичаен подход, е единствената надежда за ремисия, а ремисия трябва да се постигне бързо, ако искаме Мишел да преживее тази остра криза на болестта.
— Ти какво предлагаш, Чарлз? — каза д-р Уайли. — Да не правим нищо?
— Тя няма да навлезе в ремисия — сърдито отговори Чарлз.
— Не можеш да говориш така — каза д-р Уайли.
— Чарлз, това е единственият й шанс — каза Катрин.
Чарлз направи крачка назад, наблюдавайки другите в стаята така, сякаш те се готвеха да го принудят да се подчини.
— Как мислиш, че трябва да бъде лекувана? — попита д-р Уайли.
— Нищо не можем да направим, Чарлз — замоли го Катрин.
Чарлз изпита крещяща нужда да излезе оттук. Между стените на болницата, близо да Мишел, не можеше да мисли рационално. Идеята да се причиняват на Мишел допълнителни страдания беше изтезание, но от друга страна, концепцията просто да я оставят да умре без борба, беше също толкова ужасяваща. Пред него нямаше открита алтернатива. Предложението на д-р Кайцман беше разумно, доколкото съществуваше вероятност да се постигне ремисия. Но ако ремисията беше невъзможна, тогава те просто измъчваха умиращото дете. Господи!
Чарлз внезапно се обърна и излезе от стаята. Катрин се спусна след него.