— Чарлз! Къде отиваш? Чарлз, не заминавай! Моля те. Не ме оставяй сама.
На стълбите той най-после се обърна, хвана я за раменете.
— Тук не мога да мисля. Не мога да преценя кое е правилно. Всяка алтернатива е толкова лоша, колкото и другата. Преживях това веднъж. Познаването на проблема не ме улеснява. Трябва да дойда на себе си. Съжалявам.
Катрин безпомощно проследи с поглед как той излезе през вратата, после изчезна. Почувства се сама в претъпкания с хора коридор. Знаеше, че ако се наложи, щеше да се справи със ситуацията, дори Чарлз да не беше в състояние. Трябваше да може, заради Мишел. Върна се отново в стаята на сестрите.
— Най-странното нещо — каза с треперещ глас Катрин, — е, че вие двамата предсказахте всичко това.
— За нещастие, имаме известен опит със семейства на лекари — каза д-р Кайцман. — Винаги е трудно.
— Но обикновено не чак толкова трудно — добави д-р Уайли.
— Разговаряхме докато ви нямаше — каза д-р Кайцман. — Смятаме, че трябва да се направи нещо, за да се осигури продължаване лечението на Мишел.
— Някакъв вид гаранция — каза д-р Уайли.
— И то е предимно, защото времето е толкова важно — допълни д-р Кайцман. — Ако лечението се прекъсне дори за ден или два, би могло да е решаващо за успеха или провала.
— С това не искаме да подчертаем, че тревогите на Чарлз са неоснователни — увери я д-р Уайли.
— Да, точно така — съгласи се д-р Кайцман. — В случая на Мишел, когато има циркулиращи левкемични клетки, които не реагират на „Донорубицин“, перспективите не са от най-обнадеждаващите. Но мисля, че тя заслужава да й се даде възможност, независимо от перспективите. Не сте ли съгласна, мисис Мартел?
Катрин загледа двамата лекари. Опитваха се да й намекнат нещо, но не разбираше какво.
— Добре — каза тя. Как би могла да не се съгласи? Мишел заслужаваше да има всеки шанс.
— Има начини да се застраховаме от правната намеса на Чарлз, ако поиска да прекрати лечението й — каза д-р Уайли.
— Тези средства могат да се приложат, само ако има нужда от тях — каза д-р Кайцман. — Но е добре да сме подготвени, за всеки случай.
Настъпи пауза.
Катрин остана с ясното впечатление, че от нея се очакваше отговор, но нямаше и най-малка представа за какво всъщност говореха двамата лекари.
— Нека да ви дам един пример — каза д-р Уайли, накланяйки се напред на стола си. — Да допуснем, че едно дете отчаяно се нуждае от кръвопреливане. Ако кръвопреливането не се извърши, детето ще умре. И нека да допуснем още, че единият от родителите принадлежи към религията Свидетелите на Йехова. Лекарите, естествено, са убедени в необходимостта от кръвопреливане, за спасяване живота на детето. Как постъпват в такъв случай? Отнасят се към съда, който се произнася, че дава правата на настойничество на родителя, съгласен с мнението на лекарите. Съдът няма нищо против да направи това, с цел да гарантира правата на детето. Не го правят от незачитане на религията на несъгласния родител. Просто считат, че е нечестно една личност да лишава друга от животоспасяващо лечение.
Катрин загледа ужасена д-р Уайли:
— И вие искате да си присвоя правата на настойник зад гърба на Чарлз?
— Само поради конкретната причина да се продължи лечението — каза д-р Кайцман. — Това може да спаси живота на детето. Моля ви, разберете, мисис Мартел, че бихте могли да го направим и без вашата помощ. Можем да поискаме от съда да определи настойник, което и правим, когато и двамата родители се противопоставят на установена практика на медицинско лечение. Но би било могло по-просто, ако вземете участие вие.
— Но вие вече не подлагате Мишел на стандартно лечение — каза Катрин, спомняйки си думите на Чарлз.
— Е, не е толкова необичайно — каза д-р Кайцман.
— Всъщност, от известно време работим върху въпроса за прилагане на увеличени хемотерапевтични дози за случаи, упорити като този на дъщеря ви.
— И трябва да се съгласите, че Чарлз наистина се държа странно — добави д-р Уайли. — Вероятно напрежението за него е прекалено голямо. Може да не бъде в състояние да взема разумни решения. Всъщност, бих се чувствал много по-добре, ако бихме могли да убедим Чарлз също да потърси професионална помощ.
— Искате да кажете, да потърси психиатър? — попита Катрин.
— Мисля, че не би било лоша идея — каза д-р Уайли.
— Моля, разберете ни, мисис Мартел — каза д-р Кайцман, — стараем се да направим всичко, което е по силите ни и като лекари на Мишел главната ни грижа е нейното добро. Чувстваме, че трябва да направим всичко, на което сме способни.