Съдия Пелигрино изпитателно изгледа Катрин и тя усети, че се изчервява.
— Мисля, че е важно да изтъкна, че няма семейни разногласия между Чарлз и Катрин Мартел. Единствената цел е желанието да се продължи установеният метод на лечение, препоръчан от упълномощените медици.
— Разбирам това — каза съдия Пелигрино. — Онова, което не разбирам и което не ми харесва, е, че биологическият баща не е тук, за да бъде подложен на кръстосан разпит.
— Но това точно е причината, поради която мисис Мартел моли за спешно и временно настойничество — каза Патрик. — Само преди няколко часа Чарлз Мартел избяга от една среща с мисис Мартел и лекарите на Мишел. Господин Мартел изказа убеждението си, че лечението на Мишел, което е единствената й възможност за оцеляване, трябва да бъде прекратено, след което напусна съвещанието. И, нека допълня, лекуващите лекари са загрижени за умствената му стабилност.
— Последното ми звучи като умствено разстройство, което би трябвало се включи в документацията — каза съдията.
— Съгласен съм — каза Патрик, — но за нещастие, за целта би трябвало г-н Мартел да посети психиатър. Вероятно би могло да се уреди за окончателното гледане на делото.
— Ще желаете ли да добавите нещо, мисис Мартел? — попита съдията, обръщайки се към Катрин.
Катрин отказа почти безгласно.
Съдията започна да подрежда формулярите върху бюрото си, като явно размишляваше. Прочисти гърлото си, преди да проговори:
— Ще разреша даването на спешно, временно настойничество, поради единствената причина да се поддържат признатите и установени медицински методи. — С театрален жест подписа документа. — Ще посоча също настойник ad-litim по петицията за настойничество, който да изпълнява задълженията си до пълното изслушване на страните по делото, което искам да бъде насрочено до три седмици.
— Ще бъде трудно — каза помощник-нотариусът, проговаряйки за първи път. — Графикът ви е съвсем запълнен.
— По дяволите с графика! — каза съдия Пелигрино, подписвайки втория документ.
— Ще бъде трудно да се подготвим за делото само за три седмици — протестира Патрик. — Ще трябва да осигурим експертно медицинско заключение.
— Ваш проблем — без всякакво съчувствие каза съдията. — Вие и без това ще бъдете доста заети с първото дело по временното настойничество. Според закона, то трябва да се състои след три дни. Така че, по-добре се размърдайте и действайте. Освен това, искам бащата да бъде уведомен за настоящите съдебни процедури колкото е възможно по-скоро. Искам, не по-късно от утре, копие от документацията да му се представи писмено или в болницата, или там, където работи.
Катрин се сепна, напълно объркана.
— Вие ще кажете на Чарлз за тази среща?
— Непременно — каза, изправяйки се, съдията. — Мисля, че едва ли е честно да се лиши един родител от правата му, без да се уведоми. А сега, моля да ме извините.
— Но… — започна Катрин. Не довърши изречението си.
Патрик благодари на съдията и я подкани да побързат да излязат от приемната на адвоката и да се върнат в главната зала на нотариалната служба.
Катрин беше смутена.
— Но вие казахте, че няма да използваме това, освен ако Чарлз наистина не прекрати лечението.
— Правилно — каза Патрик, на свой ред объркан от поведението на Катрин.
— Но Чарлз ще разбере какво съм направила — извика Катрин. — Вие не ми казахте това! О, боже!
Десета глава
Въпреки че слънцето беше залязло както обикновено в четири и половина, никой в Нова Англия не успя да наблюдава фактическия залез, включително Чарлз, който по това време паркираше в началото на Мейн стрийт, в Шафсбъри. От посока на Големите езера, над града се беше придвижила тежка пелена от облаци. Метеоролозите от Нова Англия се опитваха да определят кога тази маса щеше да се сблъска с потока топъл въздух, навлизащ откъм Мексиканския залив. Всички бяха на мнение, че ще вали, но никой не можеше да каже точно кога и колко.
В пет и половина Чарлз все още седеше зад волана на колата си, паркирана на завет до редиците от изоставени, стари фабрични сгради. От време на време изстъргваше по малко от скрежа, натрупващ се от външната страна на предното стъкло и поглеждаше навън. Беше решил да чака, докато се стъмни напълно. За да се стопли, на всеки четвърт час включваше двигателя и го оставяше да работи по пет минути. Малко след шест прецени, че небето е потънало в равномерен мрак, отвори вратата и излезе.