„Рисайкъл Лтд“ беше на около двеста метра право напред, доколкото можеше да се определи по единствената светлина, която се виждаше близо до служебния вход. Бяха започнали да се сипят едри снежинки, които прелитаха като перца, описвайки кратки, широки дъги.
Чарлз отвори багажника и извади нещата си: една камера „Полароид“, джобно фенерче и няколко стъкленици за вземане на проби. После мина през снега, за да навлезе в сянката на една празна тухлена фабрика и оттам бавно започна да се промъква към „Рисайкъл Лтд“. След като остави Катрин в болницата, той се беше опитал да размисли и да се ориентира в хаоса на чувствата си. Не успя да стигне до някакво решение по въпроса за лечението на Мишел, но някаква интуиция му подсказваше, че тя няма да постигне ремисия. От една страна, не се чувстваше добре, а от друга, не можеше да понася да я вижда как страда повече, отколкото и без това беше неизбежно. Чувстваше се уловен в капан. Вследствие на това с желание се зае да осъществи идеята си, да се отправи към Шафсбъри и да се опита да се сдобие с някои неопровержими доказателства за изхвърляне на бензол в реката. Това поне задоволяваше вътрешната му необходимост за конкретни действия.
Когато стигна до края на сградата, спря и погледна зад ъгъла. Сега вече имаше пълен изглед към фабриката, която се беше настанила в последната от редицата запустели сгради.
С камерата и фенерчето в джобовете и стъклениците в ръка, Чарлз зави зад ъгъла и тръгна към река Потомак, като в началото се придържаше към масивната ограда. Когато светлината над входа на фабриката се скри от погледа му, той пресече по диагонал празното пространство, стигна до оградата, близка до брега на реката. Първо внимателно хвърли през оградата фенерчето, после стъклениците и ги чу меко да падат на снега от другата страна. После, с камерата през рамо, хвана мрежата и започна да се катери. На върха се залюля, после скочи на земята и успя да падне на крака, но после загуби равновесие и се търкулна по гръб. Изплашен, че може да го видят на това открито място, събра нещата си и забърза към сянката на старата фабрика.
Изчака няколко минути, заслушан във вече познатите шумове от вътрешността на фабриката. От мястото, където стоеше, можеше да вижда почти замръзналата река и да различи дърветата на отсрещния бряг. На това място реката беше около петдесет метра широка. Когато дишането му отново се успокои, тръгна бавно покрай сградата, насочвайки се към ъгъла, обърнат към реката. Вървеше трудно, защото снегът криеше под себе си всякакви развалини и предмети.
Чарлз стигна до мястото, където сградата беше с лице към реката и закривайки очи от бавно падащите снежинки, погледна надолу към целта си — двата метални резервоара. За нещастие, те бяха близо до противоположния край на сградата. След кратка пауза Чарлз се закатери през ръждясалите и нагънати части от изхвърлени машинарии, само за да се окаже, че по-нататъшния му път е пресечен от облицован с гранит ров, широк около три метра и дълбок метър и половина. Шлюзът започваше от един нисък свод под оградата и продължаваше към брега на реката, където беше преграден с дървени трупи. Някъде около средата на срещуположната зидана стена започваше канал, свързващ шлюза към голяма лагуна. Течността в рова и в лагуната не беше замръзнала и от нея се носеше същата непогрешима, задушаваща миризма на изхвърлени промишлени химически материали.
Непосредствено до стената на фабриката Чарлз забеляза две дебели греди, прехвърлени през рова. Оставяйки стъклениците си на земята, Чарлз ги разтърси, за да махне натрупалия се отгоре сняг и скреж. После, много внимателно, тръгна по така направения мост, като внимателно държеше бурканите под лявата си мишница, а с дясната се придържаше за стената.
От другата страна на шлюза имаше скосен наклон и Чарлз успя да се спусне до нивото на лагуната. От целия запуснат вид на съоръжението и особено от некомпетентно направената лагуна, за Чарлз беше напълно ясно, че изхвърляните химикали в лагуната съвсем безпрепятствено стигаха до реката. Искаше да вземе проба от тази гъста течност. Наведе се и повдигайки капака на една от стъклениците, загреба около половин литър от тихо бълбукащата течност. С малко сняг Чарлз изтри буркана, затвори го и го остави на земята, за да го вземе на връщане. Междувременно искаше да направи снимка на лагуната, която възпираше тази химическа помийна яма от цялостното й изливане в реката под нея.
Уоли Краб беше прекъснал работата си на пещите за каучук и беше взел вечерната си почивка заедно с други двама, с които играеше покер: Анджело де Джизъс и Джорджио Брезовски. Седнали до една от дългите маси в трапезарията, те играха покер, докато разсеяно дъвчеха сандвичите си. Не беше добра вечер за Уоли. Към шест и двадесет беше вътре с около тринадесет долара и нямаше изгледи късметът му да се обърне. И за да влоши още повече нещата, Брезовски го дразнеше, като показваше беззъбата си усмивка всеки път, щом раздадяха картите, сякаш мълчаливо казваше „дотук, бебчо“. Брезо беше загубил двата си предни зъба в една кръчмарска свада в Лоуел, Масачузетс, преди две години.