При раздаването Брезо даде на Уоли един оньор и четворка спатии. Когато Уоли поиска трета, Брезо му сервира още един оньор и точките му хвръкнаха над двадесет и една.
— Мръсна работа! — кресна Уоли, захвърляйки картите на масата и измъкна масивните си крака изпод стола. Изправи се и се заклатушка към машината за цигари.
— Банкрут ли, великане? — подразни го Брезо, подновявайки играта с Анджело.
Уоли не отговори. Пусна монетите си в машината, набра комбинацията и зачака. Нищо не се случи. Поне нищо вътре, в машината. В главата на Уоли обаче нещо изтрещя, изсвистя, като внезапното скъсване на струни на пиано, опънати до краен предел. С мощен ритник той разклати машината от подпорите й и я прати до стената. Изтегляйки ръката си назад, за да й нанесе и едно дясно право кроше, той видя някакво проблясване в тъмнината отвъд прозореца.
За голямо разочарование на Брезо и Анджело — те се бяха надявали да станат свидетели на разрушаването на машината за цигари — Уоли отпусна ръка и долепи лице до стъклото.
— Какво, по дяволите, сега пък гръмотевична буря ли ще имаме? — попита Уоли. После отново видя светкавицата, но този път съзря за миг и източника й. Видя за момент и една фигура с ръце, вдигнати до лицето и с леко разтворени крака. — Това е скапана камера — каза Уоли, изненадан. — Някой прави снимки на лагуната.
Уоли се протегна за телефона и набра офиса на Нат Арчър. Разказа на началник-смяната какво е видял.
— Трябва да е оня откачен Мартел — каза Нат Арчър. — С кого си там, Уоли?
— Само с Брезо и Анджело.
— Защо вие тримата не излезете и видите кой е. Ако е Мартел, тогава дайте му урок. Г-н Доусън каза, ако той се появи отново, да направим така, че това да е последното му посещение. Не забравяйте, че е там навън незаконно. Нарушил е закона.
— Ясно — каза Уоли и окачи слушалката. Обърна се към приятелчетата си, сви ръце в юмруци и каза: — Малко ще се позабавляваме. Вземете си палтата.
След като фотографира лагуната, Чарлз си проправи път до металните контейнери. Използвайки фенерчето, се опита да се ориентира в плетеницата от тръби и клапани. Една от тръбите отвеждаше направо към ограденото с мрежа пространство до паркинга и явно се използваше като площадка за разтоварване. Друга тръба водеше настрани от резервоарите и чрез един Т-образен съединител се свързваше с отточните тръби от покрива и продължаваше към реката. С особено внимание, за да не се подхлъзне по стръмния склон, Чарлз успя да се добере до края, който беше на около шест метра от повърхността на водата. Водосточната тръба свършваше внезапно и съдържанието й се изливаше надолу по брега. Усещаше се остра миризма на бензол и под тръбата се виждаше известна площ със свободно течаща вода. Останалата част от реката беше дълбоко замръзнала и покрита със сняг. След като направи няколко снимки на тръбата, Чарлз се наведе и събра известно количество течност, процеждащо се от края на тръбата, като използва втората стъкленица. Щом реши, че се е напълнила достатъчно, затвори капака и остави буркана на земята до първия. Почти свършваше вече; мисията му излезе по-ползотворна, отколкото беше очаквал. Оставаше само да снима Т-образната връзка между тръбата, идваща от резервоара и отточната тръба, и захранващата тръба до резервоара, там където започваше до стената на фабриката.
Беше се надигнал слаб вятър и доскоро мързеливите снежинки сега се сипеха по лицето на Чарлз. Преди да направи снимките, той изчисти снега от тръбите, после погледна през окуляра на камерата. Не му хареса. Искаше да събере Т-образния съединител и резервоарите на една снимка, така че прекрачи тръбите, приведе се и погледна отново. Доволен, натисна затвора, но нищо не се случи. Погледна камерата и разбра, че е забравил да завърти лостчето на светкавицата. Направи го бързо, после отново погледна през фотообектива. Сега се виждаха резервоара, тръбата, излизаща от него и свързването й с отточната тръба. Отлично. Натисна бутона на затвора.