Тичането в снега покрай оградата беше почти невъзможно. Образуваната кора отгоре понякога издържаше тежестта на Чарлз, но понякога не, и нямаше никаква възможност да прецени, преди да направи следващата крачка. И под снега се криеха цели дебри боклуци, като се започне от наскоро изхвърлени, и се стигне до всякакви стари гуми и железарии, които непрекъснато го препъваха. Изплашен, че може да го хванат всеки момент, той хвърли поглед през рамо. Този един поглед само беше достатъчен да прецени, че пречките създаваха затруднения и за Уоли, и Чарлз успя да достигне до речния бряг пръв.
Спускането му по брега на реката беше като едва контролирано падане. С ръце, разпънати встрани, подобно греблата на кану, Чарлз се хлъзгаше и пързаляше надолу по брега, за да стигне до внезапно спиране там, където ледът беше образувал пояс на ръба на реката. Заобикаляйки малкото пространство с течаща вода, Чарлз пропълзя върху леда и се опита да запази равновесие.
Уоли започна да се спуска по брега с малко повече внимание и съответно, загуби време. Чарлз беше вече зад онази част на оградата, която се подаваше от брега и завиваше обратно нагоре по склона, когато Уоли стигна до водата.
Почти на върха на другия бряг, краката на Чарлз внезапно се хлъзнаха изпод тялото му. Обзет от паника, ръцете му затърсиха нещо, за което да се хване. В последната секунда напипа малък храст, който спря хлъзгането му назад. Опита се да пропълзи нагоре, но не успя и сантиметър. Уоли вече беше преминал реката и тръгнал нагоре към Чарлз, съкращавайки и без това малкото разстояние между двамата.
Уоли се протегна да го хване за крака. Беше само на няколко сантиметра, когато някак забави движенията си. Краката му се стегнаха, но без полза. Първо бавно, после по-бързо, Уоли се хлъзна обратно долу.
С подновени усилия Чарлз опита да изкачи последните метър и половина. Като риташе рязко с крака по склона, той откри, че може да си издълбае малки трапчинки. По този начин, бавно продължи и успя да прехвърли горната част на тялото си над ръба. Изтегли краката си, после се придърпа на ръце и колене. Докато правеше това, усети под снега парчета камъни и натрошени тухли. Изрита ги с крака, после взе малко в шепата си. Уоли беше атакувал отново стръмния бряг и се намираше само на метър и половина от върха.
Чарлз замахна с ръка и хвърли камъните. Един удари Уоли по рамото и той изръмжа от болка. Стисна удареното място с другата си ръка, но от това само се плъзна пак долу. Бързо, Чарлз изрита още камъни, събра ги и ги посипа към Уоли, който вдигна ръце над главата си и се оттегли на леда.
Чарлз се спусна към редицата запустели фабрични сгради, като смяташе да заобиколи първата от тях и да стигне до колата си, паркирана само на около сто метра от нея. Но когато тръгна нататък, видя откъм другия край на оградата да се приближават светлините на няколко фенерчета. Лъчите им се плъзгаха край мястото, където стоеше, ослепиха го за миг и той разбра, че са го открили. Нямаше избор. Спусна се направо към празната сграда.
Когато влетя през зейналия отвор на вратата, Чарлз изведнъж потъна в непрогледна тъмнина. Размаха ръце пред себе си, за да се ориентира в пространството и запристъпва бавно напред, докато се сблъска с една стена. Като в някакъв лабиринт се запрепъва покрай стената, докато напипа някаква врата. Наведе се, затършува по пода и откри малки камъчета, които хвърли през отвора. Чу ги да се удрят в още една стена и да падат на пода. Без да изпуска дръжката на вратата, Чарлз протегна ръка в тъмнината. Пръстите му напипаха стената, където се бяха ударили камъните. Сега пусна дръжката и продължи покрай тази нова стена.
Чарлз дочу викове зад себе си и усети паника. Трябваше да намери място да се скрие. Беше съвсем сигурен, че онези хора от „Рисайкъл“ са полудели и са решили да го убият. Съвсем сигурен беше, че имаха намерение да го хвърлят в лагуната с химикали и да представят случая като нещастен инцидент. В крайна сметка, той беше влязъл незаконно и звучеше съвсем естествено, че може да се подхлъзне в тъмнината и да падне в ямата. И след като можеха да изхвърлят отрова в една обществена река, то явно моралът не беше особено ценен за тях.
Чарлз стигна до един ъгъл на стената, край която вървеше. Напрегна очи, но в тъмнината не успя да различи дори собствената си ръка, когато я раздвижи пред лицето си. Наведе се, събра още камъчета и ги хвърли зад ъгъла, за да разбере колко далеч е следващата стена. Изчака да чуе звук от удар по стена, а после по пода. Но звук не последва. След дълга пауза, Чарлз чу далечен плясък на вода. Дръпна се назад. Някъде точно пред него имаше отвор, вероятно стара асансьорна шахта.