Абнър Марш тръгна към колелата, издигащи се над палубата. Жулиж го последва.
- Капитане - извика той. Гласът му бе изпълнен с яд, но и с очарование.
Марш не му обърна внимание. Той се качи върху корпуса на едно от колелата. Неволята му даваше неподозирана сила, мощ, която дори не предполагаше, че притежава. Огромното колело се въртеше под краката му. Чувстваше го някъде под дървото, чуваше неговото чунка-чанка. Продължи напред внимателно. Не искаше да падне на погрешно място, където колелото щеше да го повлече и смели. Погледна надолу. Светлината почти беше изчезнала. Сега водата се носеше съвсем черна, но край дирята на „Трескав блян“ се пенеше. Сиянието на пещите я обагряше в червено. Приличаше на кипнала кръв. Абнър Марш се взря надолу и замръзна. Още кръв, помисли си той, още проклета кръв, не можеше да се измъкне от нея по никакъв начин. Мотовилката на колелото гърмеше като буреносен облак. Киселия Били Типтън се покатери и тръгна предпазливо към него.
- Господин Жулиж те вика, дебелако - каза той. - Слизай, вече няма къде да отидеш.
Типтън извади ножа и се усмихна плашещо.
- Не е кръв - извика Марш, - само проклетата река е.
Той стисна здраво бастуна, пое си дълбоко дъх и скочи от парахода. Когато падна във водата, в ушите му звънтяха ругатните на Киселия Били.
86 Вътрешен трап - стълба, водеща от палубата до каютите или долните палуби, често предназначена за ползване от екипажа.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
На парахода „Трескав блян
река Мисисипи, август 1857
Когато Киселия Били скочи от корпуса на колелото, Раймонд и Арманд подкрепяха Дамон Жулиж от двете стани. Изглеждаше като заклано прасе. Дрехите му бяха пропити с кръв. - Остави го да избяга, Били - каза той студено. Тонът му накара Киселия Били да почувства тревога.
- Свършен е - настоя Типтън. - Колелото ще го завлече и ще го смаже или ще се удави. Трябваше да видите как цопва долу във водата. Това голямо шкембе... Повече няма да му гледаме брадавиците.
Докато говореше, Киселия Били се оглеждаше. Гледката съвсем не му харесваше. Жулиж бе целият в кръв, по стълбището на тексаската и по ветровитата палуба имаше алена диря, а онова конте сметководителят висеше от ръба и от устата му се стичаше още кръв.
- Били, ако ме провалиш, никога няма да бъдеш като нас - каза Дамон. - Надявам се да е мъртъв заради теб. Разбираш ли?
- Да - отвърна Типтън. - Какво стана, господин Жулиж?
- Нападнаха ме, Били. Нападнаха ни. Според добрия ни капитан са убили Жан. Направили са главата му на пихтия. Мисля, че това бяха точните думи - той се усмихна. - Марщ нещастният му сметководител и някой си Майк са отговорни.
- Косматия Майк Дън - каза Раймонд Ортега. - Той е боцман на кораба, Дамон. Едър, глуповат и недодялан. Работата му е да вика на чернилките и да ги бие.
- Ех - въздъхна Жулиж. - Пуснете ме. Вече се чувствам по-добре. Мога да стоя изправен.
Залезът чезнеше. Стояха в последните му сенки.
- Дамон, на вечеря вахтата се сменя - предупреди го Венсан. - Екипажът ще се запъти към каютите. Трябва да направим нещо. Ако не слезем от парахода, ще ни разкрият - той гледаше към кръвта и тялото.
- Не - каза Жулиж. - Били ще изчисти, нали?
- Да - съгласи се Типтън. - Просто ще пратя сметководителя да последва капитана.
- Ами направи го, вместо само да говориш, Били - нареди Жулиж с хладна усмивка. -След това ела в каютата на Йорк. Ние ще отидем там още сега. Трябва да се преоблека.
На Киселия Били му трябваха около двадесет минути, за да заличи следите от убийството на тексаската палуба. Действаше бързо, понеже знаеше, че някой всеки момент може да излезе от каютата си или да дойде откъм стълбището. Дотогава мракът бе станал почти непрогледен, което се оказа от полза. Той извлече тялото на Джефърс надолу по палубата и с известни трудности го качи върху корпуса на едно от колелата - сметководителят бе по-тежък, отколкото предполагаше Били - и го хвърли зад борда. Нощта и реката го погълнаха.
Киселия Били тъкмо беше свалил ризата си и беше започнал да чисти кръвта с нея, когато късметът му се усмихна - бурята, която назряваше цял следобед, най-накрая се разрази. В ушите му прокънтя тътен, мълнията разсече небето и дъждът заваля. Чист и хладен порой, който се изля върху палубата и измокри Били до кости, но пък заедно с това изми кръвта.