Когато влезе в каютата на Джошуа Йорк, вече бе подгизнал. Елегантната му риза сега представляваше мокра топка плат, смачкана в ръцете му.
- Готово - каза той.
Дамон Жулиж седеше в меко кожено кресло. Беше сменил дрехите си, държеше чаша с питие в ръка и изглеждаше силен и здрав както по-рано. Раймонд седеше до него, на другия фотьойл бе Арманд, Венсан се намираше върху писалището, а Кюрт - на стола до него. Джошуа Йорк седеше на леглото си, свел поглед надолу, с клюмнала глава и кожа, бяла като тебешир. Приличаше на пребито псе, както си помисли Типтън.
- Ах, Били - възкликна Жулиж. - Какво изобщо щяхме да правим без теб!
Киселия Били кимна.
- Като бях там, си мислех нещо, господин Жулиж - каза той. - Май имаме два варианта. Корабът си има отделна лодка за измерване на дълбочината и така нататък. Можем да я вземем и да отплаваме или, както е почнала бурята, да изчакаме лоцманът да акостира и да слезем на брега. Не сме далеч от Баю Сара, можем да спрем там.
- Баю Сара не ме интересува, Били. Няма защо да слизам от този прекрасен параход. „Трескав блян“ е вече наш Нали, Джошуа?
Йорк вдигна глава.
- Да - отвърна той.
Слабият му глас едва се чуваше.
- Опасно е - настоя Типтън. - Капитанът и сметководителят заминаха. Какво ще си кажат хората? Ще липсват, ще има въпроси.
- Прав е - съгласи се Раймонд. - Качих се на борда при Начес. Пътниците идват и си отиват, но екипажът... тук сме в опасност. Ние сме необичайните, непознатите, ще ни подозират. Марш и Джефърс ги няма, ще погледнат първо към нас.
- Пък и онзи боцман - добави Били. - Щом е помогнал на Марш, значи знае всичко, господин Жулиж.
- Убий го, Били.
Типтън преглътна неспокоен.
- Да кажем, че го направя, господин Жулиж. Това няма да помогне. И той ще изчезне. Има си достатъчно хора покрай него. Цяла войска негри, тъпи германци и грамадни шведи. Ние сме по-малко от двадесет, а през деня оставам само аз. По-добре да слезем от парахода възможно най-скоро. Не можем да се бием с екипажа, а дори и заедно да можем, със сигурност няма как да го направя сам. Трябва да вървим.
- Оставаме. Те трябва да се боят от нас, Били. Как може да се превърнеш в господар един ден, ако все мислиш като роб? Оставаме.
- Какво ще направим, когато стане ясно, че Марш и Джефърс са изчезнали? - попита Венсан.
- Ами боцманът? Той е заплаха - добави Кюрт.
Дамон Жулиж изгледа Киселия Били с усмивка.
- Ах - възкликна той и отпи от питието си. - Ами че Били ще се справи с това вместо нас. Нека ни покаже колко е разсъдлив. Нали, Били?
- Аз? - Типтън остана със зяпнала уста. - Аз не знам...
- Няма ли, Били?
- Ще го направя - отвърна бързо той. - Да.
- Мога да реша това без кръвопролитие - каза Джошуа Йорк. В гласа му се прокрадваше нотка от някогашната му решителност. - Още съм капитан на парахода. Нека отпратя господин Дън и останалите, от които се боите. Можем лесно да ги свалим от „Трескав блян“. Вече имаше достатъчно смърт.
- Достатъчно ли? - попита Жулиж.
- Няма да стане да ги уволним - заяви Киселия Били. - Ще се почудят защо и ще искат да видят капитан Марш.
- Да - съгласи се Раймонд. - Едва ли ще послушат Йорк - обърна се той към Жулиж. - Не му вярват. Трябваше да излезе посред бял ден, за да ги убеди да продължат надолу по ръкава. Не може да ги контролира без Марш и Джефърс.
Киселия Били Типтън изгледа Джошуа Йорк с изненада и чувство на възхищение.
- Направил си го? - изтърси той. - Излязъл си през деня?
Другите понякога се осмеляваха да прекрачат прага по здрач или оставаха малко след изгрев, но никога не ги бе виждал навън, когато слънцето е високо. Това важеше дори за Жулиж.
Джошуа Йорк му хвърли студен поглед и не продума.
- Любезният Джошуа обича да си играе на добитък - каза Жулиж развеселен. - Сигурно се е надявал, че ще хване тен и кожата му ще загрубее.
Другите се засмяха деликатно.
В това време на Киселия Били му хрумна нещо. Той се почеса по главата и си позволи да се усмихне.
- Няма да ги уволняваме - заяви той ненадейно. - Ще ги накарам да избягат, зная как. Ей сега го измислих.
- Чудесно, Били. Какво ли щяхме да правим без теб!
- Можете ли да го накарате да прави каквото му кажа? - попита Типтън и посочи към Йорк с палец.
- Ще направя каквото трябва, за да предпазя народа си - каза Джошуа, - а също и екипажа. Няма нужда от принуда.
- Бре, бре - подхвана Киселия Били. - Чудничко. - Всичко щеше да стане по-лесно, отколкото си го представяше. Жулиж щеше да бъде впечатлен. - Трябва да си облека нова риза. Вие също се обличайте, господин капитан Йорк. После почваме с предпазването.