- Добре - прибави ласкаво Жулиж. - Кюрт също ще дойде с вас - той вдигна чашата си към Йорк. - За всеки случай.
След половин час Киселия Били вече водеше Джошуа Йорк и Кюрт към котелната палуба. Дъждът бе утихнал и „Трескав блян“ се намираше в Баю Сара край дузина по-малки параходи.
В салона вечерята вече беше сервирана. Жулиж и сподвижниците му се хранеха, без да привличат внимание. На капитанското място обаче нямаше никой и това скоро щеше да породи любопитство. За щастие, Косматия Майк Дън се намираше на основната палуба, където крещеше на докерите, докато товареха стоки и десетина снопа дънери. Киселия Били го бе наблюдавал внимателно от горните палуби, преди да пристъпи към плана си. Дън бе опасният.
- Първо трупът - каза Типтън и ги поведе към външната врата на каютата, в която Жан Ардж бе срещнал края си.
Кюрт разби ключалката с един удар. Вътре Били запали лампата, а те взеха тялото от леглото. Киселия Били подсвирна.
- Бре, бре, тия твои приятели несъмнено са се оправили със стария Жан - каза той на Йорк. - Половината му мозък е върху чаршафите, а другата половина - по стената.
Сивите очи на Йорк се изпълниха с отвращение.
- Стига приказки - каза той. - Сигурно искаш да го хвърлим в реката?
- Не, по дяволите - каза Киселия Били. - Ще го изгорим долу в една от пещите, капитане. Няма и да се прокрадваме. Ще минем през салона с него и после - по голямото стълбище.
- Защо, Били? - попита студено Йорк.
- Просто го направете - сопна се човешкият роб. - Освен това за теб съм господин Типтън, капитане!
Те загърнаха тялото на Жан в един от чаршафите, за да не се вижда нищо. Йорк понечи да помогне на Кюрт, за да го вдигнат, Киселия Били го отпрати и сам хвана другия край.
- ’Ич не приляга на собственик и капитан да дундурка мъртъвци. Просто ходи след нас и се прави на притеснен.
Съвсем не беше нужно да се насилва, за да добие тревожен вид.
Отвориха вратата към главната каюта и тръгнаха напред. Били и Кюрт носеха увитото в чаршафи тяло на Жан. Масата за вечеря беше почти пълна. Някой възкликна и всички разговори секнаха.
- Мога ли да помогна, капитан Йорк? - попита един дребничък мъж с бели бакенбарди и мазни петна по жилетката. - Какво има? Някой е починал?
- Стойте настрана! - кресна Киселия Били, когато човекът се приближи.
- Прави каквото ти казва, Уайти - каза Йорк.
Машинистът спря на мястото си.
- Е, добре, но...
- Просто мъртвец - каза Киселия Били. - Умрял е в каютата си. Господин Джефърс го е открил. Качил се е от Ню Орлиънс, сигурно е бил болен. Целият горял, когато Джефърс го чул да стене.
Всички на масата се притесниха. Един мъж пребледня и изтича в каютата си. Типтън направи всичко възможно, за да сдържи усмивката си.
- Къде е господин Джефърс сега? - попита Олбрайт, спретнатият нисичък кормчия.
- Отишъл е в каютата си - отвърна веднага Били. - Не се чувстваше добре. Изглеждаше прежълтял. Предполагам, че гледката не му е понесла.
Думите му постигнаха желания ефект, особено когато Арманд се приведе към Венсан, за да му прошепне отчетливо, както Били го беше помолил: „Бронзовият Джон“87. Двамата станаха и си отидоха. Оставиха чиниите си полупълни.
- Не е Бронзовият Джон! - извика Киселия Били. Трябваше да го каже силно, за да чуят всички - изведнъж хората на масата се разприказваха и поне половината станаха на крака. -Трябва да изгорим тялото - добави той и заедно с Кюрт продължиха към стълбището.
Джошуа Йорк тръгна след тях с вдигнати ръце, за да се спаси от стотиците въпроси. Пътниците и екипажът избягваха Кюрт, Били и товара им.
На основната палуба нямаше никой, като изключим двама чужденци с окаян вид и докерите, които идваха и си отиваха, пренасяйки сандъци и дърва за огъня. Пещите бяха изгасени, но излъчваха силна топлина и Киселия Били изгори пръстите си, докато с Кюрт тъпчеха тялото в най-близката от тях. Още псуваше и ръкомахаше, когато Джошуа Йорк дойде при тях.
- Тръгват си - каза той. Бледото му лице бе изпълнено с почуда. - Почти всички пътници си събират багажа, а поне половината екипаж ще дойде при мен за заплати. Огняри, камериерки, келнери, дори Джак Или, вторият машинист. Не разбирам.
- Бронзовият Джон се е качил на парахода ти - каза Киселия Били. - Или поне така си мислят.
- Бронзовият Джон? - смръщи вежди Йорк.
- Жълтата треска, капитане - отвърна Типтън с усмивка. - Изглежда не си бил в Ню Орлиънс, когато Бронзовият Джон реши да го посети. Никой няма да стои в кораба, докато и той е тук, нито пък ще погледне тялото отблизо. Няма и да търсят Джефърс или Марш Сега си мислят, че са хванали треска. Тя е доста заразна и се развива бързо. Прежълтяваш, повръщаш черно и гориш като в ада, после риташ камбаната. Сега по-добре да изгорим тялото на стария Жан, за да решат, че го приемаме сериозно.