Отне им десетина минути, за да запалят пещта отново, и се наложи да извикат един едър швед, който бе огняр на кораба, за да им помогне. Киселия Били забеляза погледа му, когато видя затрупаното с дърва тяло, и се усмихна, когато непознатият тръгна да бяга. Не след дълго Жан гореше. Типтън погледа дима и след това се обърна отегчен. Тогава забеляза каците с мас наблизо.
- Това е за състезания, а? - попита той Джошуа.
Йорк кимна.
Киселия Били се изплю.
- Тук долу, когато капитанът иска да се състезава и му трябва повече пара, просто казва да натъпчат някой по-дебел негър. Маста е твърде скъпа. Тлей ся, и аз поназнайвам нещо за параходите. Жалко, че не можем да запазим Жан за някое състезание.
Кюрт се усмихна, но Джошуа Йорк само го изгледа строго. Киселия Били никак не хареса това, но преди да каже нещо, чу гласа, който бе очаквал.
-ТИ!
Косматия Майк Дън приближаваше наперено откъм бака88. От периферията на черното му бомбе се стичаше дъждовна вода, бакенбардите му бяха покрити с капчици, а дрехите лепнеха по тялото му. Очите му изглеждаха като два малки, твърди изумруда. В ръка носеше желязната палка, с която потупваше другата си длан заплашително. Зад него стояха дузина докери, огняри, моряци. Там бе големият швед, един още по-масивен негър с едно ухо, жилав мулат, едър като гардероб, и няколко души с ножове. Боцманът се приближи и другите го последваха.
- Кого гориш бе, момче? - изръмжа Косматия Майк. - К’ви са тия работи за жълтата треска? Няма такваз на борда.
- Прави каквото ти казах - прошепна тихичко Били, след като се обърна към Йорк.
Боцманът приближи и Типтън отстъпи встрани от пещта. Джошуа застана между двамата
и вдигна ръце.
- Спрете - каза той. - господин Дън, освобождавам ви тук и сега. Вече не сте боцман на „Трескав блян“.
Косматия Майк го изгледа подозрително.
- Не съм ли? - каза той и се намръщи. - По дяволите, не можеш ме уволни!
- Аз съм собственик на кораба и негов капитан.
- Ти ли? Ами аз приемам заповеди само от капитан Марш. Ако ми каже да се пръждосвам, пръждосвам се. Дотогава оставам. И не ми говорете лъжи, че сте купили неговия дял. Тая заран разбрах, че си измисляте - и той пристъпи още крачка напред. - Ся се махнете от пътя ми, капитане. Ще трябва да поразпитам господин Киселия Били.
- Господин Дън, на парахода има треска. Отпращам ви за ваше добро. - Джошуа Йорк беше доста добър лъжец, помисли си Били. - Господин Типтън ще бъде новият ни боцман. Той вече е бил изложен на заразата.
- Тоя? - желязната палка плесна в дланта на Косматия Майк. - Той дори не е моряк.
- Бил съм надзирател - каза Били. - Оправям се с негрите.
Той пристъпи напред и Косматия Майк Дън се изсмя.
Киселия Били почувства хлад. Ако не можеше да понася нещо, то бе да му се присмиват. Точно затова реши да не плаши Дън. Щеше да е по-приятно, ако го убие.
- Имаш всички тези чернилки и бели боклуци89 зад себе си - каза той на боцмана. - Май се боиш да се изправиш лице в лице с мен.
Дън присви заплашително очи и удари палката в дланта си дори по-силно от предния път. Той направи две бързи крачки напред. Светлината на пещта се изля върху него. Остана там, окъпан в адските пламъци, взрян в горящото тяло. Накрая отново се обърна към Киселия Били.
- Само онзи е там - каза боцманът. - Тва е добре за теб. Ако беше капитанът или Джефърс, щях да строша всяка кост, дето имаш в тялото, преди да ти видя сметката. Ся само ще ти видя сметката.
- Не - каза Джошуа Йорк и отново застана пред Косматия Майк. - Слезте от парахода ми. Отпращам ви.
Дън го изблъска от пътя си.
- Стойте настрана, капитане. Честен бой, само аз и тоя. Ако победи, е боцман. Само дето ще му смачкам главичката и после с вас ще намерим капитан Марщ па ще видим кой слиза от кораба.
Киселия Били посегна зад гърба си и извади ножа.
Джошуа Йорк изгледа и двамата отчаяно. Останалите мъже се отдръпнаха и завикаха в подкрепа на Косматия Майк. Кюрт пристъпи напред спокойно и издърпа Йорк настрани, за да не се меси. Окъпан в светлината на пещта, Косматия Майк Дън изглеждаше като дявол от пъкъла. Докато приближаваше, около него се носеше пушек, кожата му бе придобила червеникав оттенък, водата се изпаряваше от косата му, удряше палката в дланта си. Той се усмихна.