- Ами видях се с Джак Или, втория машинист, някои келнери, двама от огнярите - Сам Клайн и Сам Томпсън. Имаше и още няколко.
- Още ли са в града?
Грийн сви рамене.
- Понеже не ги наех, започнаха да търсят работа на други кораби, капитане. Не зная.
- Проклятие - каза Марш.
- Чакайте! - възкликна посредникът и вдигна пръст. - Сетих се! Господин Олбрайт, кормчията, точно той ми каза за треската. Дойде преди четири дни. Не искаше работа. Той е лоцман за долното течение, нали знаете, затова „Илай Рейнолдс“ не му върши работа. Каза, че ще се настани в „Домът на плантатора“, докато си намери място на първокласен кораб, някой голям параход със странични колела например.
- Олбрайт, а? Ами Карл Фрам? Видяхте ли се с него?
Ако Фрам и Олбрайт бяха слезли заедно от „Трескав блян“, параходът нямаше да е труден за откриване. Без добър кормчия нямаше как да се движат. Грийн обаче поклати глава.
- Не. Не съм виждал господин Фрам.
Надеждите на Марш се сгромолясаха. Ако Карл Фрам още бе на борда, „Трескав блян“ можеше да е навсякъде по реката, по всеки от безбройните притоци или дори да се е върнал в Ню Орлиънс още докато той е лежал край онзи склад за дърва, южно от Баю Сара.
- Ще навестя Дан Олбрайт - уведоми той посредника. - Докато ме няма, трябва да напишете някои писма. На посредници, кормчии, на всеки, когото познавате по реката от тук до Ню Орлиънс. Питайте за „Трескав блян“. Все някой го е виждал. Параход като него не може просто да изчезне. Напишете всичко още този следобед, ясно? После отидете до пристанището. Ще пуснете писмата по най-бързия кораб, който видите. Трябва да си намеря парахода.
- Да, господине - отвърна Грийн.
Той веднага взе куп листове и перодръжка, натопи я в мастилницата и започна да пише.
Когато го видя, рецепционистът в „Домът на плантатора“ поклати глава вместо поздрав.
- Ама че това е капитан Марш - каза той.
- Чух за нещастието ви. Просто ужасно. Бронзовият Джон е страшилище. Така си е. Радвам се, че сте по-добре, капитане, наистина.
- Да не ти пука - каза Марш раздразнен. - В коя стая е Дан Олбрайт?
Кормчията тъкмо лъскаше ботушите си. Той посрещна Марш с хладно и учтиво кимване вместо поздрав, зае отново мястото си, пъхна ръка в единия ботуш и продължи да търка, сякаш никой не бе отварял вратата. Капитанът седна тежко и реши да не губи време в любезности.
- Защо слязохте от „Трескав блян“? - попита направо той.
- Треска, капитане - отвърна Олбрайт.
Той погледна към Марш за кратко и след това се върна към работата си, без да каже нищо повече.
- Разкажете ми за това, господин Олбрайт, не бях там.
Дан Олбрайт се намръщи.
- Не сте ли били? Разбрах, че вие и господин Джефърс сте открили първия болен.
- Разбрали сте грешно. Сега ми кажете.
Олбрайт продължи с ботушите и му разказа за бурята, вечерята, тялото, което Джошуа Йорк, Киселия Били Типтън и другият мъж бяха пренесли през салона, бягството на пътниците и екипажа. Обясни всичко с възможно най-малко думи. Щом привърши, ботушите му светеха. Той ги обу.
- Всички ли слязоха? - попита Марш.
- Не - каза Олбрайт. - Някои останаха. Не всички познаваха треската добре като мен.
- Кои?
Кормчията сви рамене.
- Капитан Йорк, приятелите му, Косматия Майк, огнярите и докерите. Сигурно са били твърде уплашени от Дън, за да избягат, и то в щат с робство. Уайти Блейк може би също е останал. Мислех, че и вие с Джефърс сте там.
- Господин Джефърс е мъртъв - сподели Марш. Олбрайт не продума. - Ами Карл Фрам?
- Не зная.
- Бяхте на една длъжност.
- На различни сме. Не съм го виждал. Не зная, капитане.
Марш се намръщи.
- Какво стана, след като си взехте заплатата?
- Прекарах деня в Баю Сара, след това се качих на „Начес“ с капитан Ледърс. Стигнахме до Начес и останах там за седмица. След това дойдох в Сейнт Луис с „Робърт Фолк“.
- Какво стана с „Трескав блян“?
- Продължи.
- Продължи?
- Сигурно просто е отплавал. Когато се събудих на сутринта, след като треската бе връхлетяла, го нямаше в Баю Сара.
- Без екипажа?
- Сигурно са били достатъчно, за да го подкарат - заяви Олбрайт.
- Къде са отишли?
Лоцманът сви рамене.
- Не ги видях от „Начес“. Сигурно обаче съм ги пропуснал. Не съм и гледал. Може да са слезли надолу по течението.
- Ама от много голяма, проклета полза излязохте, господин Олбрайт - каза Марш.
- Не мога да ви кажа нещо, което не знам. Може да са изгорили парахода. Треската. Просто не е трябвало да го наричате така. Това име не е на късмет.
Абнър Марш губеше търпение.
- Ней изгорен - каза той. - Някъде по реката е и ще го намеря. И няма лош късмет.