Когато влезе в централата, вече бе решил, че Дан Олбрайт е напълно прав. Щеше да забрави за „Трескав блян“, за всичко, случило се на борда. Нямаше по-правилен избор. Трябваше да продължи с дружеството и може би щеше да припечели нещо. След година или пък две щеше да има достатъчно пари за по-шлям параход.
Вътре Грийн тичаше из кабинета.
- Написах двадесет писма, капитане - каза той на Марш. - Вече са изпратени, както наредихте.
- Добре - отвърна Марш и потъна в креслото си.
Той почти седна върху стихосбирките, натъпкани в джоба му. Извади ги, разлисти набързо, като се загледа в някои заглавия, и ги остави настрана. Просто поезия. Марш въздъхна.
- Донесете ми книгите, господин Грийн - каза той. - Искам да ги погледна.
- Да, капитане - отвърна посредникът, пристъпи напред и ги взе от рафта. След това съзря още нещо и го занесе на Марш заедно със счетоводните книги. - Ах - възкликна той, -замалко да забравя. Той подаде на капитана малък пакет, завит с кафеникава хартия и канап. - Някакъв дребосък го донесе преди три седмици. Каза, че е трябвало да го вземете, но така и не сте се появили. Казах му, че още сте на „Трескав блян“ и платих. Надявам се, че съм постъпил правилно.
Абнър Марш сведе смръщен поглед към пакета, скъса канапа с голи ръце, разкъса хартията и отвори кутията. Вътре имаше чисто ново капитанско палто, бяло като снега, покриваш горното течение на реката през зимата, чисто и прекрасно, с два реда сребърни копчета и с изписано „Трескав блян“ на всяко. Той го извади и кутията падна на пода. Изведнъж Абнър осъзна, че от очите му се стичат сълзи.
- Излезте! - изкрещя капитанът.
Посредникът му хвърли един поглед и изпълни нареждането. Абнър Марш стана, облече бялото палто и го закопча. Беше му тъкмо по мярка и държеше хладно, много по-хладно от тежкото му синьо капитанско палто. В централата нямаше огледало, затова нямаше как да се огледа, но можеше поне да си представи. Реши, че прилича на Джошуа Йорк, елегантен, величествен, изискан. Материята бе толкова прелестно бяла.
- Изглеждам като капитана на „Трескав блян“ - произнесе на глас Марш и тропна силно с бастуна си по пода.
Почувства как кръвта нахлува в лицето му и тогава си спомни. Спомни си парахода сред мъглата в Ню Олбани. Спомни си как блестят огледалата му, среброто му, спомни си мощния рев на свирката, ударите на машината, оглушителни като гръм. Спомни си как бе оставил „Южняк“ зад себе си и как подмина „Мери Кей“. Спомни си за целия екипаж: Фрам и небивалиците му, вечно оцапания с грес Уайти Блейк, Тоби, който колеше пилета, Косматия Майк, виковете и ругатните му, отправени към докери и моряци, Джефърс, побеждаващ за стотен път Дан Олбрайт на шах. Ако Олбрайт наистина бе толкова умен, мислеше си Марщ защо така и не победи Джефърс? Но в съзнанието му най-често изплуваше Джошуа. Джошуа, целият в бяло, Джошуа, наливащ от питието си, Джошуа, седнал в мрака, докато разказваше бляновете си. Сиви очи, силни ръце, поезия.
„Всички правим избори“ - нашепна съзнанието му.
Не идваше след утрото денят.
- ГРИЙН! - изрева Абнър Марш с цяло гърло.
Вратата се отвори и посредникът надникна притеснен.
- Искам си парахода - каза Марш. - Къде, по дяволите, ми е параходът?
Грийн преглътна.
- Капитане, какво ви казах, „Трескав блян“...
- Не този! - прекъсна го Марш и тропна силно с бастуна си. - Другият ми параход. Къде, по дяволите, е другият параход, когато ми трябва?
90 Козирка над очите - аксесоар, разпространен през XIX в. сред банкерите и други чиновници, които работели продължително на изкуствена светлина, за да предпазва очите им от умора.
91 Тапиока - зърнесто нишесте, направено от корените на растението маниока.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
На парахода „Илай Рейнолдс
река Мисисипи, октомври 1857
Една хладна вечер в началото на есента Абнър Марш и „Илай Рейнолдс“ най-накрая напуснаха Сейнт Луис и потеглиха към долното течение, за да потърсят „Трескав блян“. Марш можеше да тръгне няколко седмици по-рано, но имаше много за вършене. Трябваше да изчака, докато „Илай Рейнолдс“ се завърне от последното си плаване нагоре по Илинойс. После да извърши оглед, за да е сигурно, че може да продължат на юг. Накрая нае двама кормчии, които познаваха Мисисипи. Марш трябваше и да се справи с някои съдебни претенции от плантатори и изпращачи, които бяха поверили товари на „Трескав блян“ с местоназначение Сейнт Луис. Изчезването на парахода ги беше разгневило. Абнър можеше да настоява, че загубите им са споделени, но той винаги се бе славел с честността си, затова им плати по петдесет цента на всеки долар. Трябваше да се занимае и с неприятната задача да говори с близките на господин Джефърс - капитанът реши, че не би могъл да им каже какво се е случило наистина, затова се възползва от мълвата за жълтата треска. Много други хора имаха братя, синове, съпрузи, които все още липсваха, и притискаха Марш с въпроси, на които нямаше как да отговори. Трябваше да се разправя и с един правителствен инспектор, а и с човека от Асоциацията на кормчиите. Имаше сметки за оправяне, счетоводни книги за преглеждане, приготовления за плаването. Всичко това доведе до месец закъснение, притеснения и суетни.